i ea1403da12425be3

си мисля, че след като те наблюдавах днес, ще съм малко по–внимателен около теб. И

откачения ти баща също ме накара да съм по–предпазлив.

Изръмжах, сещайки се как Ейдриън и Ейб седяха един до друг.

- Господи! Наистина ли трябваше да се сближаваш с него?

- Ей, той е страхотен. Малко нестабилен, но невероятен. Прекарахме си чудесно. –

Ейдриън отвори вратата на сградата, която търсехме. – И по негов си начин, също като

теб е опасен. Искам да кажа, всяко друго момче, осмелило се да носи шалове, ще

понесе подигравките на цялото училище. Но не и Ейб. Той би ступал който и да е също

толкова здраво като теб. Всъщност… - Ейдриън звучеше нервно. Погледнах го

изненадано.

- Всъщност какво?

- Ами… Ейб каза, че ме харесва. Но също ясно ми даде да разбера какво ще ми стори, ако някога те нараня или ти причиня нещо лошо. – Ейдриън направи гримаса. – На

практика ми описа какво ще ми направи най–подробно. И тогава, ей така, прехвърли

разговора към някаква случайна весела тема. Харесвам го, обаче ме плаши.

- Държи се неуместно! – Спрях пред вратата на стаята, в която се вихреше партито.

Отвън се чуваше жуженето от водените разговори. Очевидно пристигахме последни.

Предполагам, че появата ми щеше да е събитието на вечерта и щях да зарадвам гостите, дошли в моя чест. – Няма право да заплашва гаджетата ми. Аз съм на осемнадесет.

Възрастна съм. Нямам нужда от помощта му. Сама мога да отправям заплахи към

приятелите си.

Заявлението ми развесели Ейдриън и той ми се усмихна вяло.

- Съгласен съм с теб. Но това не означава, че няма да приема „съвета” му сериозно.

Лицето ми е прекалено красиво, за да го рискувам.

Лицето му беше красиво, ала аз пак поклатих невярващо глава. Протегнах се към

дръжката на вратата, но Ейдриън ме дръпна назад.

- Почакай, - каза той. Отново ме притегли в прегръдката си и пак се целунахме

страстно. Тялото ми се притисна в неговото и усетих объркване, породено от

собствените ми чувства, защото осъзнах, че съм стигнала до точката, в която исках

нещо повече от целувки. – Добре, - каза Ейдриън, когато най–после се отдръпнахе един

от друг. – Сега вече може да влизаме.

Гласът му звучеше все така шеговито и безгрижно, ала в тъмните му зелени очи гореше

пламъкът на страстта. Не бях единствената, която си мислеше за нещо повече от

целуване. Досега не бяхме обсъждали секса и той се държеше изключително добре, без

да ме притиска. Мислех си, че е наясно, че след Дмитрий не съм готова, но в моменти

като този забелязвах колко му е трудно да се сдържа. Почувствах се разнежена и

изправена на пръсти, го целунах още веднъж.

- За какво беше това? – попита ме миг след това.

Аз се усмихнах.

- Твоята награда.

Когато най–после се появихме на партито, всички ни поздравяваха, усмихвайки се

гордо. Преди много време горях от желание да съм център на вниманието. Желанието

ми беше поотслабнало с времето, но сега надянах уверената маска на лицето си и

приемах поздравленията от обичните ми същества самоуверено и с радост. Вдигнах

триумфално ръце и с това си заслужих продължително ръкопляскане и още

одобрителни подвиквания.

Партито в моя чест ми изглеждаше почти толкова замъглено, колкото и самия изпит.

Никога не можеш да разбереш колко точно хора ги е грижа за теб, докато не се съберат

на едно място, за да те подкрепят. Почувствах се развълнувана. Реших да запазя

чувството за себе си. Не биваше да се разплаквам на собственото си празненство.

Всички искаха да разговарят с мен и когато някой ме доближеше, се чувствах приятно

изненадана и доволна. Не ми се случваше често най–обичните ми хора да бъдат на едно

място и не исках да си го призная, но можеше никога повече да нямам подобна

възможност.

- Е, най–после получи разрешително да убиваш. Време беше.

Обърнах се и срещнах възхитения поглед на Кристиан Озера, стария досадник, който с

времето се беше превърнал в мой добър приятел. Всъщност толкова добър, че в

радостната си превъзбуда се хвърлих върху него и го прегърнах – а той не го очакваше.

Днес успявах да изненадам всички.

- Брей, брей - каза той и се отдръпна назад леко изчервен. – Разбира се, че ти ще си

единственото момиче, което се разнежва само при мисълта за убийства. Дори не ми се

мисли какво се случва, когато с Ивашков сте насаме.

- Кой го казва само. Гориш от желание да се измъкнеш оттук.

Кристиан вдигна рамене в знак на съгласие. Съществуваше стандартно правило в

нашия свят: пазителите защитаваха мороите. Мороите не се намесваха в битките. И

въпреки това след скорошните нападения на стригоите много морои – въпреки че не

бяха мнозинство – започнаха да водят спорове, че е време мороите да се намесят и да

помагат на пазителите. Тези, които си служеха с огъня като Кристиан, бяха ценни на

практика, защото изгарянето е един от начините за убиване на стригои (наред с

пробождането с кол и обезглавяването). Възможността мороите да бъдат обучавани

наскоро бе забранена от правителството на мороите, но забраната не спря част от

мороите, които продължиха да се упражняват тайно. Кристиан бе единият от тях.

Погледнах настрани от него и замигах от възхищение. С него имаше още някой, когото