i ea1403da12425be3

самият Ейдриън изглеждаше странно спокоен. Наистина се надявах да не е пиян.

Айрис повдигна лист хартия с триумф.

- Имаме подписано твърдение от портиера, че господин Ивашков е пристигнал в

сградата на обвиняемата точно в девет и двадесет.

- Това е доста точно, - каза Ейб. Звучеше развеселен сякаш тя беше казала нещо

съобразително. - Имате ли показания от персонала, които да потвърждават това?

- Не, - каза Айрис студено. - Но това е достатъчно. Портиерът помни, защото тъкмо е

излизал в почивка. Госпожица Хатауей е била сама по време на убийството. Няма

алиби.

- Е, - каза Ейб, - поне според някои съмнителни “факти”.

Но нищо повече не беше казано за времето. Доказателството беше допуснато в

официалния протокол и аз поех дълбоко дъх. Не харесвах тази посока на въпросите, но

тя беше очаквана след разговорите от по-рано, които чух чрез Лиса. Това, че нямах

алиби, не беше добре, но отчасти споделях чувствата на Ейб. Каквото и да имаха срещу

мен досега, все още не беше достатъчно, за да ме изпратят на процес. Освен това още

не бяха питали нищо за Ейдриън, което го оставяше извън цялата работа.

- Следващото веществено доказателство, - каза Айрис. Самодоволна усмивка се разля

на цялото й лице. Знаеше, че това с времето беше малко, но каквото и да следваше, тя го

смяташе за златно.

Но всъщност беше сребърно. Сребърен кол.

Донесоха сребърен кол в чист пластмасов съд и той засия на силната светлина – целият, освен върха му, който беше потъмнял. От кръв.

- Това е колът, използван при убийството на кралицата, - обяви Айрис. - Колът на

госпожица Хатауей.

Ейб направо се разсмя.

- Хайде, стига. Стражите са снабдявани с колове през цялото време. Имат огромен и

идентичен запас.

Айрис не му обърна внимание, а ме погледна.

- Къде е колът Ви, госпожице Хатауей?

Намръщих се.

- В стаята ми.

Тя се обърна и огледа стаята.

- Пазител Стоун?

Висок дампир с обрасли черни мустаци излезе от тълпата.

- Да?

- Вие наглеждахте претърсването на стаята и вещите на госпожица Хатауей, нали?

Зинах обидено.

- Претърсвали сте моята...

Острият поглед на Ейб ме накара да млъкна.

- Точно така, - отвърна пазителят.

- Намерихте ли сребърен кол? - попита Айрис.

- Не.

Тя се обърна към нас, все още самодоволна, но Ейб очевидно намираше това за още по-

абсурдно от предишното.

- Това не доказва нищо. Тя може да е загубила кола, без да разбере.

- В сърцето на кралицата?

- Госпожице Кейн! - предупреди съдията.

- Моите извинения, Ваша Чест, - каза Айрис равно и се обърна към мен. - Госпожице

Хатауей, има ли нещо особено във вашия кол? Нещо, с което да се различава от

останалите?

- Д-да.

- Можете ли да го опишете?

Преглътнах. Имах лошо предчувствие за това.

- Има гравиран знак близо до върха. Нещо като геометрична фигура. - пазителите

понякога гравираха коловете си. Бях намерила този в Сибир и го бях запазила. Е,

всъщност Дмитрий ми го беше изпратил, след като го беше извадил от гърдите си.

Айрис се приближи към Съвета и задържа съда така че да може всеки да го прегледа.

Връщайки се при мен, ми го показа.

- Това ли е Вашият знак? Вашият кол?

Взрях се в него – наистина беше той. Устата ми се отвори, готова да каже “да”, но

тогава улових погледа на Ейб. Той очевидно не можеше да говори направо с мен, но ми

изпрати посланието си с този поглед. Най-важното от него беше да бъда внимателна, потайна. Какво щеше да направи деликатен човек като Ейб?

- Той... Той прилича на знака на моя, - казах най-накрая. - Но не мога да кажа със

сигурност, че е същият, - усмивката на Ейб ми показа, че бях отговорила вярно.

- Разбира се, че не можете, - каза Айрис сякаш не бе очаквала нищо по-добро. Тя подаде

съда на един от съдебните чиновници. - Но сега, когато Съветът видя, че знакът

отговаря на описанието й и колът е почти същият като нейния, бих искала да обявя

какво разкриха изследванията, - тя повдигна още листя, победата беше изписана на

лицето й. - Има нейни отпечатъци по кола.

Ето го. Големият коз. Солидното доказателство.

- Някакви други отпечатъци? - попита съдията.

- Не, Ваша Чест. Само нейните.

- Това не означава нищо, - вдигна рамене Ейб. Имах чувството, че ако внезапно стана и

призная убийството, той пак щеше да твърди, че е несигурно доказателство. - Някой

краде кола й и носи ръкавици. На него остават нейните отпечатъци, защото все пак е

неин.

- Това звучи доста сложно, не мислите ли? - попита Айрис.

- В доказателството има доста дупки, - заяви той. - Това вече е сложно. Как е влязла в

спалнята на кралицата? Как е минала покрай пазителите?

- Е, - замисли се Айрис, - това са въпроси, които ще разискваме на делото, но като

имаме предвид големия архив от случаи, в които госпожица Хатауей е прониквала или

се е измъквала от разни места, както и безбройните забележки за поведение, които има, не се и съмнявам, че е намерила много начини да влезе.

- Нямате доказателство, - каза Ейб. - Нито пък теория.

- Нямаме нужда от такова, - отговори Айрис. - Поне засега. Имаме повече от

достатъчно, за да отидем на дело, нали? А даже още не сме стигнали до частта, в която