i ea1403da12425be3

личните й приемни зали. Атмосферата беше доста странна – сякаш бяхме на следобеден

чай – само че хората обикновено не си крещят при такъв случай. Нямах причина да

вярвам, че този път ще е по-различно..., докато не забелязах, че ескортът ми ме водеше

към главните бизнес сгради в Двореца, местата, където се завеждаха всички кралски

ръководства. По дяволите. Това беше доста по-сериозно отколкото предполагах.

И разбира се, когато най-накрая ме въведоха в стаята, където ме чакаше Татяна... е, почти се запречих на вратата и не можех да вляза. Само лек допир по гърба ми от

страна на един от пазителите ме накара да продължа напред. Това място беше като

военна база.

Не знаех със сигурност в коя стая се намирам. Мороите всъщност имаха една истинска

тронна зала за краля и кралицата, ала не мислех, че това беше тя. Тази все пак също

беше доста масивно декорирана в старовремски величествен стил, със старателно

инкрустирани цветни и блестящи златни свещници по стените. В тях всъщност имаше и

запалени свещи. Светлината се отразяваше по металните предмети в стаята. Всичко

блестеше и се чувствах сякаш съм на сцената на някакво представление.

И май наистина бях на такава. Защото след миг изучаване, разбрах къде бях. Хората в

стаята бяха пръснати. Дванадесет от тях седяха до дълга маса на подиума, което

очевидно трябваше да бъде главната точка в залата. Самата Татяна седеше по средата на

масата с шестима морои от едната си страна и петима – от другата. В другия край на

залата имаше просто няколко редици столове – пак претрупани и нагласени със

сатенени възглавнички, на които също седяха морои. Свидетелите.

Хората, които седяха от двете страни на Татяна, бяха тайната. Бяха по-стари морои, но

от онези, които имаха кралско излъчване. Единадесет морои за единадесетте кралски

фамилии. Лиса не беше на 18 - макар че скоро щеше да стане, осъзнах аз - и затова

нямаше място сред тях. Някой седеше на мястото на Присила Вода. Гледах Съвета,

принцовете и принцесите на моройския свят. Най-старият член на всяка от фамилиите

имаше право на кралската титла и съветническо място до Татяна. Понякога най-старите

оставяха мястото си и го отстъпваха на някого от фамилията, който беше по-способен, ала избраните почти винаги наброяваха най-малко 45. Съветът избираше от мороите

крал и кралица, позиция, която се заемаше до смъртта или оттеглянето. При редки

случаи, с достатъчно подкрепа от кралските фамилии, монархът би могъл да бъде

свален от поста си насила.

Всеки принц или принцеса в Съвета бе посъветван от фамилния съвет и докато хвърлях

погледи назад към свидетелите, разпознах групи от членове на фамилиите, които седяха

заедно: Ивашкови, Лазар, Бадика... Най-задните редици изглежда бяха наблюдатели.

Таша и Ейдриън седяха заедно и знаех със сигурност, че не бяха членове на Кралския

Съвет или фамилните съвети. Все пак фактът, че ги видях, ме успокои малко.

Останах близо до входа на залата, като неспокойно пристъпвах от крак на крак, чудейки

се какво предстоеше. Не си бях спечелила просто публично унижение; очевидно си го

бях спечелила за пред най-важните морои в света. Прекрасно.

Висок морой с разрошена бяла коса пристъпи напред, близо до дългата маса и прочисти

гърлото си. Звуците от разговорите веднага замряха. Тишина изпълни цялата зала.

- Това заседание на Кралския Съвет на мороите започва, - обяви той. – Нейно кралско

височество, Татяна Марина Ивашкова, председаделства, - той се поклони леко в нейна

посока и после дискретно се оттегли в края на залата, като застана до някакви пазители, които обграждаха стените като някаква декорация.

Татяна винаги се издокарваше за партитата, на които я бях виждала, но за официални

събития като това наистина се обличаше като истинска кралица. Роклята й беше с дълги

ръкави, от тъмносиня коприна, а на върха на сплетената й изящно коса стоеше корона с

бляскащи бели и сини камъни. При други обстоятелства бих определила тези камъни

като евтини кристалчета. Обаче след като бяха на нея, дори за миг не се запитах дали са

наистина истински сапфири и диаманти.

- Благодаря ви, - каза тя. Тя говореше и с кралски тон, кънтящ и внушителен, изпълващ

залата. – Ще продължим разговора ни от вчера.

Чакайте... какво? Бяха ме обсъждали и вчера? Забелязах, че бях обвила ръце около себе

си в нещо като самозащитна позиция и веднага ги пуснах. Не исках да изглеждам слаба, независимо какво предстоеше за мен от тяхна страна.

- Днес ще чуем свидетелски показания от наскоро назначен пазител, - острият поглед на

Татяна се спря върху мен. Както и на цялата зала. – Роузмари Хатауей, би ли дошла

напред, моля?

Така и направих, вдигнала високо глава и с уверено изражение. Не знаех къде точно да

застана, затова реших да го направя на средата на залата, директно изправена пред

Татяна. Щом щях да се изправям пред публика, ми се щеше някой да ме беше

предупредил да си облека униформата на пазител в бяло и черно. Както и да е. Нямаше

да демонстрирам страх, дори и в дънки и тениска. Поклоних се леко и прилично, после

срещнах погледа й, готова да се изправя пред каквото предстоеше.