i f0e5b820dbf48648

докрай надясно. В противен случай, независимо какво показва скалата,

отоплението няма да се включи.

- Да... добре. А можеш ли да ми кажеш какво пише тук?

Фюри погледна късчето хартия.

- Това е информация за дозировката.

- И какво трябва да направя?

- Тя има ли болки?

-

В момента не, но искам да ми кажеш какво да направя. Трябва

да имам готова доза, в случай че Хавърс не може да дойде достатъчно

бързо.

Фюри взе шишенцето и свали опаковката на иглата.

- Добре.

- Направи дозирането съвсем точно. - Когато Фюри приключи с

приготвянето на инжекцията, двамата поговориха малко на древния език.

След това белязаният попита: - Колко време няма да те има?

- Може би час.

- В такъв случай, направи ми първо услуга. Отърви се от автомобила,

с който я докарах тук.

- Вече го направих.

Белязаният кимна и излезе, като хлопна шумно вратата.

Фюри постави ръце на хълбоците си и втренчи поглед в пода. После

отиде до бюрото и извади от махагоновата кутия нещо, което приличаше

на дебела и къса цигара. Като я държеше между палеца и показалеца си, я

запали и всмукна дълбоко, затворил очи. Издиша и въздухът замириса на

печени кафеени зърна и горещ шоколад. Прекрасен аромат.

Мускулите на Джон се отпуснаха и той се запита каква ли е тази

смес. Със сигурност не бе марихуана. Но не бе и обикновена цигара.

„Кой е той? ", написа Джон и му показа въпроса.

- Зейдист. Моят близнак. - Устата на Джон увисна от изненада и

Фюри се засмя тихо. - Да, знам, не си приличаме много. Поне вече не.

66

Виж, той е доста чувствителен, така че най-добре да не му се пречкаш.

„Без майтап?", помисли си Джон.

Фюри препаса ножницата на гърдите си и мушна в нея не само

кинжал с черно острие, но и пистолет. Влезе в гардероба и излезе облечен

в черно кожено палто.

Изгаси цигарата, или каквото и да бе онова, в сребърния пепелник до

леглото.

- Добре, да вървим.

11

Зейдист влезе тихо в стаята си и продължи да пази тишина за Бела.

Постави терморегулатора на подходящата температура, остави готовата

спринцовка върху нощното шкафче, след това отиде до леглото и се

подпря на стената, заставайки в сенките. И сякаш застина във времето,

извисил се над Бела и преценяваш внимателно лекото повдигане и

спускане на завивките в тон с нейното дишане. Усещаше как минутите

преминават в часове, но не можеше да помръдне дори когато краката му

станаха безчувствени от усилието да удържат тежестта на тялото му.

На светлината на свещта виждаше как кожата й заздравява пред очите

му. Това бе истинско чудо - синините избледняха, подутините около очите

й се стопиха, порязванията изчезнаха.

Дълбокият сън, в който бе потънала помагаше на тялото и да се

справи бързо с раните и пораженията. Красотата й отново разцъфтяваше и

той бе благодарен за това. Жените с несъвършенства от какъвто и да било

вид не бяха приемани добре в кръговете на висшата класа, към която тя

принадлежеше. Аристократите бяха такива.

Представи си близнака си, чието лице бе безупречно и красиво, и

осъзна, че Фюри бе този, който трябваше да се грижи за нея. Фюри бе

замесен от тестото на героите, а и очевидно бе привлечен от нея. Освен

това тя самата вероятно би искала да се събуди до такъв мъж. Всяка жена

би предпочела красивото пред грозното.

Защо тогава просто не я вземеше на ръце и не я занесеше в леглото

на Фюри? Веднага.

Обаче не можеше да помръдне. И докато я гледаше, положила глава

на възглавниците, върху които той никога не спеше, и между чаршафите,

останали неизползвани от него, си спомни миналото...

Бяха минали месеци, откакто робът дойде в съзнание и за първи път

разбра, че е затворник. А през това време нямаше нещо, което да не му

бяха сторили. В униженията се долавяше определен и лесно предсказуем

ритъм.

Господарката бе очарована от интимните му части и изпитваше

необходимост да ги показва на другите мъже, които се ползваха с

благоволението й. Водеше тези непознати в килията му, използваше

мехлема и демонстрираше качествата му, сякаш бе ценен състезателен

жребец. Знаеше, че постъпва така, за да предизвика несигурност у тях.

67

Виждаше насладата в очите й, докато другите мъже клатеха глави с

възхищение и благоговение.

Когато неизбежното изнасилване започнеше, робът правеше дори