i f0e5b820dbf48648

тялото на Бела. Извади я навън, отново шокиран от това, колко бе лека.

Подпря я на мраморната вана, взе сухата хавлия, преметната през ръба на

ваната, но преди да я загърне в нея, погледът му се спря на буквите,

изписани на корема й.

В гърдите му се надигна странно чувство - някаква тежест... Не,

усещането бе за спускане надолу - сякаш падаше, макар да бе коленичил

на равния под. Бе изумен. Бе минало толкова много време, откакто бе

изпитвал нещо различно от гняв и пустота. А сега имаше чувството, че е...

Тъжен?

„Все едно." Бела бе настръхнала и сега не бе моментът да се

занимава със собствените си чувства.

Загърна я в хавлията и я занесе до леглото. Отметна завивката,

положи я да легне по гръб и свали мократа хавлия. Зави я с чаршафите и

одеялата, но преди това отново спря поглед на корема й.

Странното чувство за спускане надолу се върна - сякаш сърцето му

бе решило да намери ново място в корема му. Или може би в слабините.

Зави я и отиде до терморегулатора. Изправи се пред дигиталното

табло, загледан в цифрите и буквите, които не разбираше. Нямаше

представа как да го включи. Премести малката стрелка, която бе вляво,

към центъра, обаче не бе сигурен какво бе направил.

Погледна към скрина. Двете спринцовки и шишенцето с морфин бяха

все още там, където ги бе оставил Хавърс. Отиде до тях, взе едната

спринцовка, лекарството и инструкциите за дозировката, но се спря, преди

да излезе от стаята. Бела лежеше неподвижно и изглеждаше съвсем крехка

сред всичките тези възглавници.

Представи си я вътре в онази тръба в земята. Уплашена. Изпитваща

болка. Вкочанена от студ. После си представи как лесърът й причинява

това, как я държи здраво в хватката си, докато тя се съпротивлява и

крещи.

Този път Зи знаеше точно какво изпитва.

Жадуваше отмъщение. Желаеше го толкова силно, че чувството се

сливаше с безкрайността.

10

Джон дойде в съзнание. Лежеше на пода, Тор бе клекнал до него, а

Рот стоеше и го гледаше отвисоко.

Къде бе тъмнокосата жена? Опита се да стане, но тежки ръце го

натиснаха надолу.

- Остани още малко така - каза Тор.

Джон изви глава и я видя. Стоеше до вратата. На лицето й бе

изписана тревога. Когато я погледна, всеки неврон в мозъка му запламтя и

бялата светлина се върна. Започна да трепери и тялото му се заудря в

йода.

- По дяволите, ето пак - измърмори Тор и се опита отново да го

задържи на мястото му.

61

Като усети, че за втори път потъва в бездната, Джон протегна ръка

към тъмнокосата жена. Напрягаше се, опитваше се да стигне до нея.

- От какво имаш нужда, синко? - Чуваше гласа на Тор, чието лице бе

наведено над него, ту по-силно, ту по-слабо. - Ще ти го донесем...

Жената...

- Отиди при него, лийлан - каза Рот. - Хвани ръката му. Тъмнокосата

жена пристъпи напред и в мига, в който дланите им се докоснаха, всичко

потъна в мрак.

Когато дойде отново в съзнание, Тор говореше:

- ... и бездруго ще трябва да го види Хавърс. Хей, синко. Отново си с

нас.

Джон седна. Главата му се въртеше. Покри лицето си с длани - като

че ли това щеше да му помогне да остане в съзнание - и погледна към

вратата. Къде бе тя? Трябваше да... Не знаеше какво трябва да направи.

Имаше нещо. Свързано с нея...

Започна трескаво да описва думите с ръце.

- Тя си отиде, синко - каза Рог. - Ще ви държим разделени, докато не

разберем какво става.

Джон погледна Тор и въздъхна дълбоко. Тор преведе:

- Казва, че трябва да се грижи за нея.

Рот се засмя тихо.

- Мисля, че и аз мога да се справя с това, синко. Тя е моя съпруга,

шелан и кралица.

Неясно по каква причина, като чу това, Джон се отпусна и

постепенно се върна към нормалното си състояние. След петнайсет

минути бе отново на крака.

Рот изгледа втренчено Тор.

- Искам да обсъдя стратегията с теб, така че трябва да останеш тук.

Но Фюри ще ходи до клиниката тази вечер. Защо той да не заведе

момчето?

Тор се поколеба и погледна Джон.

- Нали не възразяваш, синко? Брат ми е добър. Винаги и с всички.

Джон кимна. Вече бе създал достатъчно проблеми с припадъците си -

сякаш страдаше от истерия. След това изпълнение трябваше да се покаже

сговорчив.

Какво толкова имаше у онази жена? Сега, когато я нямаше, не