i f0e5b820dbf48648

Джон се запрепъва и прекоси стаята без абсолютно никакъв финес.

Спря пред бюрото, сякаш то бе скала, изпречила се на пътя му.

Кралят се надигна. И когато се изправи в целия си ръст, изглеждаше

висок колкото офис сграда. Вероятно бе висок повече от два метра, а

черните кожени дрехи, с които бе облечен, го правеха да изглежда още по-

едър.

- Ела тук, отзад.

Джон хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Тор още е в стаята.

- Всичко е наред, синко - каза кралят. - Няма да те нараня.

Джон отново пристъпи напред. Сърцето му пърхаше в гърдите като

това на уплашено птиче. Вдигна глава и погледна нагоре. Кралят му

подаде ръка. Вътрешната й страна от китката до лакътя бе покрита с

татуировки. Фигурите бяха точно като онези, които Джон виждаше в

сънищата си и бе изобразил върху гривната, която носеше...

- Аз съм Рот - каза мъжът. - Искаш ли да стиснеш ръката ми,синко?

„О, да. " Джон подаде ръка, като едва ли не очакваше костите му да

бъдат счупени. Но вместо зова почувства само топлина при докосването.

- Името, което е изписано върху гривната ти, е Терър - каза Рот. - С

него ли искаш да те наричаме, или Джон?

Момчето изпадна в паника и отново погледна Тор. Не бе сигурно

какво иска, а не знаеше как да обясни това на краля.

- Спокойно, синко. - Рот тихо се засмя. - Можеш да решиш и по-

късно.

Изведнъж кралят наклони глава към рамото си - сякаш бе дочул нещо

навън, в коридора. Също толкова неочаквано, усмивка разтегли твърдо

стиснатите му устни и на лицето му се изписаха почит и благоговение.

- Лийлан - каза тихо и нежно като въздишка.

- Съжалявам, че закъснях. - Гласът на жената бе гърлен и прекрасен.

- Двете с Мери сме много разтревожени за Бела. Опитваме се да измислим

начин да й помогнем.

59

- Ще намерите. Ела да се запознаеш с Джон.

Той се обърна към вратата и видя жена...

Изведнъж полезрението му бе изпълнено от бяла светлина, която

просто изтри всичко друго. Беше, като да те заслепи халогенен лъч. Той

премигваше и премигваше... После, насред тази ярка безкрайност, видя

отново жената. Бе тъмнокоса, а очите й му напомняха за някого, когото бе

обичал... Не, не му напомняха... Нейните очи бяха тези на неговата...

Какво? Неговата какво!

Джон се олюля. И чу гласове, които му говореха сякаш някъде много

отдалеч.

Вътре в себе си, дълбоко в сърцето си, почувства как сякаш се

разделя на две. Губеше я... Губеше тъмнокосата жена... Той беше...

Усети как отваря уста и се опитва да проговори, но го разтърсиха

спазми, които преминаха през крехкото му тяло. Краката му вече не го

държаха и той се строполи на пода.

***

Зейдист знаеше, че е време да извади Бела от ваната. Бе в нея вече

почти час и кожата й започваше да се набръчква. Погледна през

повърхността на водата към хавлията, която непрекъснато трябваше да

придържа върху тялото й.

По дяволите... Да я извади е полепнала по нея мокра хавлия, щеше да

се окаже доста сложно.

Направи гримаса, протегна ръка и дръпна хавлията.

Извърна бързо поглед и захвърли мокрото нещо на пода, грабна суха

хавлия и я остави до ваната. Стисна зъби, наведе се напред, пъхна ръце

под водата и се опита да подхване тялото й. И погледът му се спря право

на гърдите й.

„О, Боже... " Бяха съвършени. Бели като сметана, с малки розови

връхчета. Водата флиртуваше със зърната й, целуваше ги и влагата ги

караше да блестят.

Затвори очи, извади ръце от ваната и седна на пети. Когато бе готов

отново да опита, фокусира поглед в стената отсреща и се наведе напред...

Само за да почувства остра пробождаща болка в хълбоците. Сведе поглед

надолу смутен.

Огромна издутина се криеше в панталоните му. Той бе толкова твърд,

че над слабините му платът бе образувал палатка. Вероятно при

навеждането се бе допрял до ваната и това бе предизвикало болката.

Изруга и го побутна с омраза - пречеше му, а щеше да му се наложи

да се справи с това. Обаче независимо колко упорито се опитваше, не

можеше да намери правилното положение за него - поне докато не

пъхнеше ръка в панталоните си и не го преместеше, което, проклет да бе,

нямаше да направи. Накрая се отказа и остави ерекцията си така, както бе

- изкривена и предизвикваща болка.

Така му се падаше.

Пое си дълбоко дъх, плъзна отново ръце във водата и ги сключи под

60