кралската си власт над мен, пак ще е необходим един ден, за да можете
двамата със Скрайб Върджин да ме осъдите. Така че Бела ще спи тук
довечера.
Върна се при нея и я взе нежно на ръце, като внимаваше хавлията да
остане на мястото си. Без да погледне нито Рот, нито близнака си, я
занесе в банята и затвори с крак вратата след себе си.
Ваната бе вече наполовина пълна. Без да я пуска, той се наведе, за да
провери температурата на водата с ръка. Бе идеална. Положи нежно Бела
във ваната и подпря ръцете й отгоре на страничните стени.
Хавлията бързо се намокри и прилепна към тялото й. Виждаше съвсем
ясно деликатните извивки на гърдите й, тесния й гръден кош, плоския
корем. С повдигането на нивото на водата, хавлията също се повдигна и
започна да флиртува с бедрата и.
Сърцето на Зи заблъска в гърдите. Почувства се като негодник - да я
гледа така, докато тя изпитва болка от раните си и дори не се знае дали е
в съзнание. С надеждата да успее да я предпази от самия себе си и тъй
като искаше да й осигури благоприличие, отиде до шкафа, за да вземе
пяна за вана. В него нямаше нищо друго освен соли, а той със сигурност
нямаше да ги използва.
Канеше се да се обърне отново към нея, когато бе изненадан от това,
колко голямо е огледалото над мивката. Не искаше тя да се види как
54
изглежда. Колкото по-малко знаеше за онова, което й бяха сторили,
толкова по-добре. Покри го с две големи хавлии, чиито краища подпъхна
зад рамката.
Върна се при нея. Тя се бе плъзнала във водата, но поне хавлията все
още бе закрепена на раменете й. Подхвана я под едната мишница и я
повдигна, след което взе гъба за къпане. В мига, в който потърка леко
врата й, тя започна да се мята и водата се разплиска наоколо. От устата й
излязоха ниски и гърлени звуци, издаващи паниката й. И не спряха дори
след като той остани гъбата.
„Говори й, идиот такъв. "
- Бела... Всичко с наред. Ти си добре.
Тя застина и смръщи вежди. След това отвори леко очи и започна
бързо да премигва. Опита се да потърка клепачи, обаче той хвана ръцете
й, за да й попречи.
- Не. Има лекарство. Остави го да подейства.
Тя замръзна. Прочисти гърлото си няколко пъти, за да може да
проговори.
- Къде... съм?
Гласът й, секващ и дрезгав, му се стори красив.
- Ти си при... Мен. При братството. В безопасност си.
Стъклените й нефокусирани очи се заоглеждаха наоколо, а той бързо
протегна ръка към ключа за осветлението и го намали. Не искаше да го
види, макар да бе почти сляпа заради мехлема върху клепачите си, а и бе в
нещо като делириум. Последното, за което трябваше да се тревожи в този
момент, бе дали раните й ще зараснат без следа, или ще й останат белези
като неговите.
Бела спусна ръце във водата и подпря крака в долната стена па
ваната. Той спря водата и седна на петите си. Не умееше да докосва
хората и не бе изненадан, че тя не може да понася допира му. Но по
дяволите, нямаше представа какво да направи, за да я успокои.
Изглеждаше съсипана, отвъд фазата, когато сълзите могат да донесат
облекчение, и потънала във вцепенение и агония.
- В безопасност си... - прошепна той, макар да се съмняваше, че му
вярва. Той не би, ако бе на нейно място.
- Зейдист тук ли е?
Смръщи вежди. Не знаеше как трябва да приеме думите й.
- Да, тук съм.
- Ти ли си това?
- Да. До теб съм. - Протегна несръчно ръка и стисна нейната. Тя му
отвърна със същото.
А после тя като че ли изпадна в делириум. Замърмори неясно, започна
да издава звуци, които може би бяха думи, и да се мята. Зи грабна друга
хавлия, сгъна я няколко пъти и я подложи под главата й, за да не я удари
в твърдия ръб на ваната.
Замисли се трескаво как би могъл да й помогне. Затананика
монотонно, тъй като това бе единственото, което му хрумна. Тя като че ли
се успокои малко и той запя на древния език химна към Скрайб Върджин.
55
В него се възпяваха синьото небе, белите сови и зелените поля.
Постепенно Бела се отпусна и си пое дълбоко дъх. Затвори очи и се
облегна назад - на възглавницата от хавлия, която бе направил за нея.
И тъй като песента, изглежда, бе единствената утеха, която можеше
да й даде, той продължи да пее.