Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

кралската си власт над мен, пак ще е необходим един ден, за да можете

двамата със Скрайб Върджин да ме осъдите. Така че Бела ще спи тук

довечера.

Върна се при нея и я взе нежно на ръце, като внимаваше хавлията да

остане на мястото си. Без да погледне нито Рот, нито близнака си, я

занесе в банята и затвори с крак вратата след себе си.

Ваната бе вече наполовина пълна. Без да я пуска, той се наведе, за да

провери температурата на водата с ръка. Бе идеална. Положи нежно Бела

във ваната и подпря ръцете й отгоре на страничните стени.

Хавлията бързо се намокри и прилепна към тялото й. Виждаше съвсем

ясно деликатните извивки на гърдите й, тесния й гръден кош, плоския

корем. С повдигането на нивото на водата, хавлията също се повдигна и

започна да флиртува с бедрата и.

Сърцето на Зи заблъска в гърдите. Почувства се като негодник - да я

гледа така, докато тя изпитва болка от раните си и дори не се знае дали е

в съзнание. С надеждата да успее да я предпази от самия себе си и тъй

като искаше да й осигури благоприличие, отиде до шкафа, за да вземе

пяна за вана. В него нямаше нищо друго освен соли, а той със сигурност

нямаше да ги използва.

Канеше се да се обърне отново към нея, когато бе изненадан от това,

колко голямо е огледалото над мивката. Не искаше тя да се види как

54

изглежда. Колкото по-малко знаеше за онова, което й бяха сторили,

толкова по-добре. Покри го с две големи хавлии, чиито краища подпъхна

зад рамката.

Върна се при нея. Тя се бе плъзнала във водата, но поне хавлията все

още бе закрепена на раменете й. Подхвана я под едната мишница и я

повдигна, след което взе гъба за къпане. В мига, в който потърка леко

врата й, тя започна да се мята и водата се разплиска наоколо. От устата й

излязоха ниски и гърлени звуци, издаващи паниката й. И не спряха дори

след като той остани гъбата.

„Говори й, идиот такъв. "

- Бела... Всичко с наред. Ти си добре.

Тя застина и смръщи вежди. След това отвори леко очи и започна

бързо да премигва. Опита се да потърка клепачи, обаче той хвана ръцете

й, за да й попречи.

- Не. Има лекарство. Остави го да подейства.

Тя замръзна. Прочисти гърлото си няколко пъти, за да може да

проговори.

- Къде... съм?

Гласът й, секващ и дрезгав, му се стори красив.

- Ти си при... Мен. При братството. В безопасност си.

Стъклените й нефокусирани очи се заоглеждаха наоколо, а той бързо

протегна ръка към ключа за осветлението и го намали. Не искаше да го

види, макар да бе почти сляпа заради мехлема върху клепачите си, а и бе в

нещо като делириум. Последното, за което трябваше да се тревожи в този

момент, бе дали раните й ще зараснат без следа, или ще й останат белези

като неговите.

Бела спусна ръце във водата и подпря крака в долната стена па

ваната. Той спря водата и седна на петите си. Не умееше да докосва

хората и не бе изненадан, че тя не може да понася допира му. Но по

дяволите, нямаше представа какво да направи, за да я успокои.

Изглеждаше съсипана, отвъд фазата, когато сълзите могат да донесат

облекчение, и потънала във вцепенение и агония.

- В безопасност си... - прошепна той, макар да се съмняваше, че му

вярва. Той не би, ако бе на нейно място.

- Зейдист тук ли е?

Смръщи вежди. Не знаеше как трябва да приеме думите й.

- Да, тук съм.

- Ти ли си това?

- Да. До теб съм. - Протегна несръчно ръка и стисна нейната. Тя му

отвърна със същото.

А после тя като че ли изпадна в делириум. Замърмори неясно, започна

да издава звуци, които може би бяха думи, и да се мята. Зи грабна друга

хавлия, сгъна я няколко пъти и я подложи под главата й, за да не я удари

в твърдия ръб на ваната.

Замисли се трескаво как би могъл да й помогне. Затананика

монотонно, тъй като това бе единственото, което му хрумна. Тя като че ли

се успокои малко и той запя на древния език химна към Скрайб Върджин.

55

В него се възпяваха синьото небе, белите сови и зелените поля.

Постепенно Бела се отпусна и си пое дълбоко дъх. Затвори очи и се

облегна назад - на възглавницата от хавлия, която бе направил за нея.

И тъй като песента, изглежда, бе единствената утеха, която можеше

да й даде, той продължи да пее.

Перейти на страницу:

Похожие книги