i f0e5b820dbf48648

Хавърс прегледа порезните рани - ръцете му работеха леко, пъргаво и

внимателно.

- Трябва да се погрижите върху тях случайно да не попадне сол. В

противен случай ще останат белези.

- Не думай. - Като че ли той самият нямаше опит с раните, които

обезобразяваха завинаги.

Хавърс я покри и продължи прегледа със стъпалата и прасците й.

Повдигна нощницата, за да огледа коленете й. След това отмести единия й

крак и разтвори бедрата й.

Зи се спусна напред и повлече Фюри със себе си.

- Какво правиш, по дяволите?

Хавърс вдигна ръце над главата си, за да се предпази.

- Трябва да я прегледам. В случай че е била... изнасилена.

С бързо движение Рот се изправи пред Зи и сключи ръце около кръста

му. Погледът му изгаряше, въпреки тъмните стъкла на очилата.

- Остави го да си свърши работата, Зи. Така ще е по-добре за нея.

Зейдист не можеше да гледа. Зарови глава във врата на Рот и лицето

му се изгуби сред дългата му черна коса. Здравите тела на братята го

притискаха от двете страни и той се чувстваше като пълнеж на сандвич,

49

но бе така изпълнен с ужас, че поне този път допирът не го хвърляше в

паника. Затвори очи, задиша дълбоко и миризмата от телата на Рот и

Фюри нахлу в ноздрите му.

Чу шумолене - сякаш лекарят търсеше нещо в куфарчето си. После чу

нещо като плясък и реши, че е надянал гумени ръкавици. Дочу търкането

на метал в метал. Някакви странни, шепнещи звуци. После... тишина. Не,

всъщност не. Тихи шумове. И накрая две щраквания.

Напомни си, че всички лесъри са импотентни. Но можеше само да си

представя по какъв начин компенсират този свой недостатък.

Трепереше за нея така силно, че зъбите му тракаха.

8

Джон Матю, седнал на предната седалка, хвърли поглед на шофьора

на рейндж роувъра. А той, Тор, бе дълбоко замислен за нещо. Навлизаха в

околностите на Колдуел и макар Джон да се страхуваше от срещата с

краля, царящата тук тишини предизвикваше у него по-силно безпокойство.

Не можеше да разбере какво не е наред. Бела бе спасена. Вече беше в

безопасност и всички трябваше да са щастливи, нали? Обаче, когато Тор

се бе върнал у дома да вземе Джон, бе прегърнал Уелси в Кухнята и

двамата дълго бяха останали така. Думите му, произнесени тихо и на

древния език, излизаха задавено, сякаш някой го стискаше за гърлото.

Джон искаше да знае подробности за случилото се, но беше трудно да

задава въпроси в колата - бе тъмно, а той трябваше и или да жестикулира,

или да пише. А и Тор никак не изглеждаше склонен да разговаря.

- Пристигнахме - каза той.

Зави рязко вдясно и колата излезе на тесен черен път. Джон осъзна,

че сякаш изведнъж вече не вижда нищо през прозореца. Тъмната гора

около тях тънеше в странна мъгла, която поглъщаше звуците. На Джон

неочаквано му прилоша.

Сякаш от нищото, пред тях се материализира огромна порта. Спряха.

Непосредствено зад нея имаше друга и когато влязоха в пространството

между двете, бяха като бик в клетка. Тор спали прозореца си, набра кода в

малкото табло до интеркома и бяха пропуснати да влязат в...

„Господи, какво е това?"

Подземен тунел. Заспускаха се надолу в земята по равномерния

наклон. Появиха се още няколко врати, като всяка от тях бе по-добре

укрепена от предната, докато накрая стигнаха до последната. Тя бе най-

голямата от всички - блестящо чудовище от стомана, в средата на което

имаше надпис: „ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ”. Тор вдигна лице към

охранителната камера и се чу изщракване. Вратата се раздели на две

половини, които се плъзнаха в стените.

Преди да продължат, Джон потупа Тор по ръката над лакътя, за да

привлече вниманието му.

„Тук ли живеят братята?", попита, правейки знаци с ръце.

- Може и така да се каже. Ще те заведа първо в центъра за обучение

50

и тренировки, после ще отидем в имението. - Натисна педала на газта. -

Когато започнат занятията, ще идваш тук от понеделник до петък.

Автобусът ще те взема от нас в четири. Фюри живее тук, затова той поема

ранните часове. - Джон му хвърли поглед и Тор обясни: - Целият комплекс

е свързан под земята. Ще ти покажа как да влезеш в системата от тунели,

свързваща сградите, обаче ще пазиш строго тайната. Всеки, който се

появи неканен, ще има сериозни проблеми. Дори твоите съученици няма