i f0e5b820dbf48648

половина от шосето. Той все още задържаше маминото синче от минивана

пред него, като че ли там пътуваха поне няколко наркодилъра. Докато

партньорът му току- що бе пропуснат човек, който приличаше на сериен

убиец, без дори да му зададе въпроси. Май не беше в правилната половина

от платното...

Най-после О. спря до полицая. Бе възможно най-любезен и само след

две минути вече натискаше педала на газта. Бе измина и около пет мили,

когато вдясно от него лумна ярка светлина. На мястото, където бе

центърът за въздействие.

Помисли за отоплението, за което използваха керосин. Имаше теч.

Натисна силно педала на газта. Съпругата му бе затворена под

земята... Ако бе избухнал пожар...

Пое напряко през гората и набра скорост под клоните на боровите

дървета. Пикапът заподскача по неравностите и главата му започна да се

удря в тавана, макар да стискаше кормилото с всички сили. Опитваше се

да убеди сам себе си, че не вижда оранжевите пламъци на огъня. Ако бе

имало експлозия, щеше да има и дим...

Зави. Светлината от фаровете му освети мястото. От центъра за

въздействие нямаше и следа. Бе останала само пепел.

Натисна рязко спирачките, за да спре пикапа, който се бе засилил

право към едно дърво. После се огледа, за да се увери, че е на правилното

място. Когато не можеше да се заблуждава повече, слезе от пикапа и се

хвърли на земята.

44

Напълни шепите си с пръст и запълзя из останките, докато устата и

носът му не се напълниха с пепел, която покри и тялото му като роба.

Откри парчета разтопен метал, но нищо по-голямо от дланта му.

Въпреки че не бе на себе си, си спомни, че и преди е виждал този

странен, сякаш призрачен прах.

Наклони глава назад и извика, а гласът му стигна чак до небесата.

Нямаше представа какви звуци са излезли от гърлото му. Знаеше само, че

това бе дело на братството. Същото се бе случило и с Академията за

бойни изкуства на лесърите преди шест месеца.

Прах... пепел... нито следа.

Бяха отвели съпругата му.

О, Боже... Дали е била жива, когато са я открили? Или бяха взели

трупа й със себе си? Мъртва ли бе?

Вината бе негова, изцяло и само негова. Бе така погълнат от мисълта

да я накаже, че не бе обърнал достатъчно внимание на изчезването на

цивилния. Той се е обърнал към братството, информирал ги с за

местонахождението й и те бяха дошли да я освободят още с падането на

мрака.

Сълзи на отчаяние изпълниха очите му. Изтри ги с длан, а после спря

да диша. Обърна глава и попи с очи пейзажа. Сребристият „Форд Таурус"

на У. не беше на мястото си.

Постът за проверка. Шибаният пост за проверка. Онзи страшен на

вид мъж зад кормилото всъщност въобще не е бил човек, а член на

Братството на черния кинжал. Разбира се! А на задната седалка е лежала

съпругата му - или полужива, или мъртва. Точно това бе изплашило

ченгето. Бе я видяло, обаче братът бе изтрил всичко от паметта му. Ето

защо фордът бе пропуснат така лесно.

О. се качи отново в пикапа и натисна педала на газта. Пое на изток,

към жилището на У.

Фордът бе снабден със система за проследяване.

Което означаваше, че с подходящата компютърна техника щеше да го

открие, независимо къде се намираше.

7

Бела смътно съзнаваше, че се намира в автомобил. Само че как бе

възможно това? Сигурно имаше халюцинации. Не... Шумовете наистина

бяха от движещо се превозно средство - чуваше се ритмичното бръмчене

на двигателя. И се усещаше като кола - слаби вибрации, които от време на

време преминаваха в рязко подскачане, когато гумите минаваха през

неравности.

Опита се да отвори очи и откри, че не може. Опита отново. Дори това

незначително усилие я изтощи и се отказа. Бе толкова уморена... Сякаш

имаше грип. Цялото тяло я болеше, особено главата и стомахът. И й се

гадеше. Опита се да си спомни какво се бе случило, как се е освободила.

Ако беше свободна. Обаче в ума й изникна само образът на лесъра, който

45

я обичаше. Видя го да влиза през вратата, целият изцапан в черна кръв.

Останалото бе мъгла.

Заопипва с ръка наоколо и откри, че е наметната с нещо. Придърпа го

към себе си. Кожа. И миришеше... Не, не се долавяше сладникавата