i f0e5b820dbf48648

Потърка гърдите си с ръце веднъж и се канеше да повтори

движението, когато в полезрението му попаднаха чифт тежки ботуши,

досущ като неговите.

Вдигна поглед към лицето на Фюри. А то приличаше на маска -

замръзнало и сиво - пепеляво на цвят.

- Тя ли е била? - попита близнакът му с дрезгав глас и коленичи.

Зи политна назад и едва успя да предпази пистолета си от допир със

снега. В момента не можеше да е близо до никого, особено до Фюри.

Изправи се с мъка на крака.

- Вишъс все още ли не е дошъл?

- Зад теб съм, братко - прошепна Ви.

- Има... - Прочисти гърлото си. Потри лице в ръката си над лакътя. -

Има охранителна система. Мисля, че е чисто, но не съм напълно сигурен.

Двама лесъри току- що потеглиха с пикап.

- Ще се справя с алармата.

Зи долови няколко миризми едновременно и хвърли поглед зад себе

си. Цялото Братство бе там, дори Рот, който, като крал, не трябваше да е

на бойното поле. Всички бяха въоръжени. Бяха дошли, за да спасят Бела.

Групата се приближи до къщата и всички опряха гърбове плътно в

стената, докато Ви обработваше ключалката с нещо остро. Вратата се

отвори и неговият Глок бе първият, който нахлу вътре. Когато не

последва реакция, той влезе и затвори вратата след себе си. След миг се

39

чу дълго бибипкане. И вратата отново се отвори.

- Хайде, да действаме.

Зи се втурна напред и едва не събори Ви на земята.

Погледът му обходи тъмните ъгли на единствената стая. Навсякъде

цареше бъркотия, подът бе засипан с какво ли не. Дрехи... ножове и

белезници... и шишета от шампоан. А какво бе това? Разпокъсан комплект

за първа помощ, от който се подаваха марля и бинтове. Изглеждаше така,

сякаш са го тъпкали с крака.

Сърцето му биеше тежко, тялото му бе окъпано в пот. Търсеше Бела,

а виждаше само неодушевени предмети. Цяла стена, заета от рафтове,

върху които бяха подредени зловещи инструменти. Легло. Шкаф от

огнеупорен метат с размерите на автомобил. Маса за аутопсии, от чиито

четири края висяха стоманени вериги... Повърхността й бе изцапана с

кръв.

През главата на Зи преминаваха несвързани мисли. Тя бе мъртва.

Онова овално петно обгорена земя го доказваше. Освен ако не е останало

след изгарянето на някой друг пленник... Ами ако я бяха преместили?

Братята му стояха отвън, като че ли усещаха, че не бива да му се

пречкат. Зи отиде до огнеупорния шкаф, като държеше пистолета си в

ръка. Отвори го. Просто хвана металните врати и ги дърпа надолу, докато

пантите не се счупиха. Захвърли тежките парчета метал и ги чу как

изтракаха оглушително по пода.

Оръжия. Муниции. Пластични експлозиви.

Арсеналът на техните врагове.

Влезе в банята. Нищо, освен душ кабина и кофа, върху която бе

поставена тоалетна чиния.

- Тя не е тук, братко - каза Фюри.

Обладан от гняв, Зи се хвърли към масата за аутопсии, вдигна я с

една ръка и я запрати в стената. Една от веригите го удари през рамото и

се заби в плътта му чак до костта.

И тогава го чу. Тихо хленчене, подобно на скимтене.

Обърна рязко глава наляво.

В ъгъла видя да се подават от земята три цилиндрични метални края,

покрити с метални капаци с тъмнокафявия цвят на пръстта. Ето защо не ги

бе видял веднага.

Отиде до тях и ритна единия с ботуша си. Хленчът стана по-силен.

Изведнъж му се зави свят и падна на колене.

- Бела?

В отговор от земята долетяха неясни думи и той остави оръжието. Как

щеше да...? От това нещо, което му приличаше на канализационна тръба,

излизаха въжета. Хвана ги и задърпа силно.

Онова, което се появи на повърхността, бе мръсен и изцапан с кръв

мъжки цивилен вампир, на около десет години след преобразяването.

Беше гол и трепереше, устните му бяха посинели, очите му се въртяха

трескаво.

Зи го освободи, а Рейдж го загърна в дългото си черно кожено палто.

- Изведете го оттук - каза някой, когато Холивуд преряза въжетата.

40

- Можеш ли да се дематериализираш? - Въпросът бе отправен от друг

брат към цивилния вампир.

Зи не обръщаше внимание на разговора. Отиде до другата дупка. От

нея не излизаха въжета, а обонянието му не долови никакъв мирис. Бе

празна.

Приближаваше се до третата, когато пленникът извика:

- Не! Т - тази е к - капан!

Зи замръзна на мястото си.

- Как така?

Цивилният обясни, макар че зъбите му тракаха силно:

- Н - не знам. Чух само, че л - лесърът предупреди един от х - хо -