i f0e5b820dbf48648

- Не. Защо да рискувам кожата си, за да спася неговата?

Очевидно това бе логика, в която господин X. вярваше, защото

продължи с дневния ред на срещата. След като ги запозна с отредените им

квоти, групата се разпръсна. О. се приближи до партньора си.

- Трябва да се върна до центъра за минутка, преди да излезем на лов

тази нощ. Искам да ме следваш.

Трябваше да разбере защо У. му бе спасил задника. Не се тревожеше,

че другият лесър ще види в какво състояние е мястото. У. нямаше да му

създава проблеми. Той не бе свръх агресивен и не можеше да мисли

самостоятелно - бе по-скоро изпълнителен, отколкото инициативен.

Което правеше самоинициативата му отпреди малко още по-странна.

***

Зейдист гледаше часовника във фоайето на имението. Положението

на стрелките му казваше, че до официалния залез на слънцето остават

осем минути. Слава Богу, че бе зима и нощите бяха дълги.

Гледаше двойната входна врата и знаеше съвсем точно къде ще

отиде, когато мине през нея. Бе запомнил как да стигне до мястото,

посочено им от цивилния вампир. Щеше да се материализира и да бъде

там за части от секундата.

Седем минути.

Щеше да е по-добре да изчака, докато цялото небе потъмнее, но в

момента му беше все тая дали е достатъчно тъмно. В мига, в който

огнената топка се плъзнеше зад хоризонта, щеше да изхвърчи навън.

Малкото слънчев загар, който можеше да отнесе, да върви по дяволите.

Шест минути.

Провери отново кинжалите, които носеше на гърдите си. Извади

36

пистолета от кобура, закрепен на дясното му бедро, и го провери още

веднъж, след което направи същото и с другия, който висеше на лявото.

Опипа с ръка ножа за хвърляне, който висеше отзад на кръста му, както и

онзи с дългото петнайсет сантиметра острие на бедрото си, сякаш за да се

увери, че са там.

Пет минути.

Наклони глава на една страна и изпъна врат, за да намали

напрежението в него.

Четири минути.

Не можеше да чака повече. Щеше да тръгне сега!

- Ще се опечеш - каза Фюри иззад него.

Затвори очи. Импулсът му диктуваше да се втурне навън и ставаше

все по-трудно да му устои, а Фюри продължаваше да говори.

- Зи, братко, как ще й помогнеш, ако паднеш на земята и започнеш да

се изпаряваш?

- Да не би да те кефи да разваляш удоволствието на другите? Или

просто си бъбрив по природа?

Докато гледаше брат си през рамо, Зи изведнъж си спомни нощта, в

която Бела бе дошла в имението. Фюри изглеждаше напълно очарован от

нея, двамата стояха близо един до друг и разговаряха - на същото място,

където сега стоеше той. А той ги гледаше от сенките и я желаеше, докато

тя се усмихваше на близнака му.

Гласът му стана по-остър.

- Мислех, че искаш да я върнеш обратно. Тя имаше очи само за теб и

те смяташе за необикновено красив. Или... може би точно затова искаш да

остане в плен на лесърите. Да не би тя да разклати клетвата ти за

безбрачие, братко?

Фюри трепна и инстинктът на Зи да долавя чуждата слабост му

подсказа да продължи:

- Всички те видяхме да я оглеждаш онази нощ. Гледаше я с

удоволствие, нали? Да. И то не само в лицето. Не се ли питаше какво ли

ще е да усетиш тялото й под своето? Не се ли тревожеше дали ще успееш

да спазиш клетвата си за въздържание? И нима даденото обещание не те

изнервяше?

Фюри стисна толкова силно устни, че те образуваха само една много

тънка линия. Зи се надяваше, че чувството, което е извикал у него, е

отвратително. Искаше да му отвърне грубо. И може би дори да се сбият в

следващите три минути.

Но последва единствено мълчание.

- Нищо ли няма да ми кажеш? - Зи погледна часовника. - Е, добре.

Време е да вървя...

- И аз кървя за нея. Също като теб.

Зи погледна близнака си и дори от толкова далеч видя болката,

изписана на лицето му така ясно, все едно през увеличител - но стъкло.

През главата му мина мимолетната мисъл, че може би трябва да почувства

нещо - срам или мъка, че е принудил Фюри да направи това интимно и

тъжно признание.

37

Без да каже дума, Зи се дематериализира.

Появи се отново в гората, на около сто метра от мястото, от което бе

избягал цивилният мъжки вампир. Докато тялото му се оформяше,

чезнещата светлина на деня го заслепи и го накара да се почувства така,