i f0e5b820dbf48648

мястото на престъплението и да мисли над тактическите проблеми. Но

когато започнеше битката, братята винаги го отстраняваха от бойното

поле.

- По дяволите, Ви...

32

- Не. Забрави!

Едва след два часа Фюри бе събрал достатъчно информация, за да

влезе в стаята на брат си. Мислеше, че няма смисъл да подлудява Зейдист

с неясни приказки, а бе необходимо време, за да избистрят плана до

съвършенство.

Почука, но отговор не последва. Влезе направо и трепна. В стаята бе

студено като в хладилник за месо.

- Зейдист?

Зи лежеше върху двете сгънати одеяла в далечния ъгъл. Тялото му се

бе стегнало, за да понесе ужасния студ в помещението. Имаше разкошно

легло на не повече от десет крачки от него, обаче той никога не го

използваше. Спеше на пода, независимо къде живееше.

Фюри отиде и коленичи до него. Нямаше да го докосне, особено

когато Зи не го очакваше, защото щеше веднага да се нахвърли отгоре му.

„Боже! - помисли си Фюри. - Така заспал и лишен от гнева си, Зи

изглежда почти уязвим.

Взе си назад думата „почти". Зейдист винаги е бил изключително

слаб, ужасно мършав. Но сега бе просто кожа и кости. Кога се бе случило

това? Спомни си, че когато изпълняваха ритуала райт за Рейдж, те всички

бяха голи в Гробницата и Зи със сигурност не приличаше на скелет. А

това бе само преди около шест седмици...

Точно преди Бела да бъде отвлечена.

- Зейдист? Събуди се, братко.

Зи се размърда и отвори бавно черните си очи. Обикновено се

събуждаше рязко дори от най-малкия шум, но се бе нахранил и това го

правеше муден.

- Открили са я - каза Фюри. - Намерили са Бела. Била е жива, поне

рано тази сутрин.

Зи премигна два пъти - като че ли не бе сигурен дали не сънува. След

това надигна горната половина на тялото си от пода. Халките на зърната

му уловиха светлината, идваща от коридора, докато разтъркваше лицето

си.

- Какво каза? - попита с дрезгав глас.

- Знаем къде е Бела. И разполагаме с потвърждение, че е жива.

Съзнанието на Зи се избистряше постепенно, набираше скорост като

влак. С всяка секунда той заприличваше все повече на себе си, силата и

зверската му жестокост се завръщаха в тялото му и той вече не

изглеждаше уязвим.

- Къде е тя? - попита.

- В къща само с една стая, в гората. Един цивилен успял да избяга,

защото му е помогнала.

Зи скочи на крака.

- Как да стигна до нея?

- Мъжът, който избягал, е изпратил указания на Ви по електронната

поща. Обаче...

33

Зи вече беше до гардероба.

- Донеси ми картата.

- Обед е, братко.

Зи спря. Изведнъж от тялото му се излъчи студена вълна, в сравнение

с която температурата в стаята бе приятна. Черните му очи говореха

единствено за опасност, когато му хвърли поглед през рамо.

- В такъв случай изпрати ченгето. Нека отиде Бъч.

- Тор няма да му позволи...

- Глупости! Човекът може да се справи.

- Зейдист... Спри. Помисли. Бъч няма да разполага с подкрепление, а

там може да има много лесъри. Искаш ли да рискуваш тя да бъде убита

при неуспешен опит за бягство?

- Ченгето може да се справи и само.

- Добър е, да, но е само човек. Не можем да го изпратим там.

Зи оголи кучешките си зъби.

- Може би Тор се тревожи повече ченгето да не бъде заловено и да не

изпее всичко за нас, ако го сложат на масата за мъчения.

- Хайде, Зи, Бъч знае доста неща за нас. Разбира се, че това са част

от опасенията.

- Но какво, според теб, правят лесърите сега с нея, след като е

помогнала на цивилния да избяга!

- Имаме по-големи шансове да я измъкнем, ако отидем всичките

веднага след залез слънце. И ти го знаеш. Налага се да чакаме.

Зи стоеше гол пред гардероба и дишаше тежко. Очите му бяха силно

присвити - две цепки, пълни с омраза. Когато накрая проговори, гласът му

бе злобно ръмжане.

- За Тор е по-добре да се моли тя да е още жива, когато я намеря

довечера. Или ще му отрежа главата, независимо дали ми е брат, или не.

Фюри погледна черепа на пода с мисълта, че Зи вече е доказал колко

умело може да обезглавява.

- Чу ли ме, братко? - озъби се близнакът му.

Фюри кимна. Имаше лошо предчувствие за това, как ще се развият

събитията.

6

О. пътуваше по шосе 22 в своя пикап „Форд F150”, бе четири часът

следобед, слънцето светеше право в очите му и той се чувстваше така,

сякаш има махмурлук. Да... Освен главоболието, усещаше тръпки да