Господарката, облечена в черна роба и придружена от двама вампири,
известни с предпочитанието си към собствения си пол.
- Почистете го за мен - нареди тя.
Господарката гледаше как мият и мажат роба с благовонни масла и
непрекъснато кръжеше около него, подобно на пламъка на свещта. Робът
трепереше, мразеше усещането за мъжки ръце по лицето, гърдите и
интимните си части. Страхуваше се, че някой от тях или пък и двамата ще
се опитат да се възползват от него.
Когато свършиха, по-високият каза:
- Да го изпробваме ли за вас, Господарке?
- Тази нощ ще го запазя единствено за себе си.
Остави робата да се свлече по тялото й, качи се върху масата,
гъвкава и подвижна, и възседна роба. Ръката й потърси най-интимната му
част. Докато го галеше, той ясно усещаше присъствието на другите двама
мъже, които бяха взели своите парчета плът в ръцете си. След като не
успя да му въздейства по този начин, господарката го пое в устата си.
Звуците, които изпълваха стаята, бяха ужасяващи - стоновете на другите
двама възбудени мъже и онези, които излизаха от устата й, която смучеше
и ближеше.
Унижението бе пълно. Робът заплака. Сълзите потекоха от
ъгълчетата на очите му, търкулнаха се по слепоочията му и попаднаха в
ушите му. Никога преди не бе докосван между краката. Както и при
всички други, тялото му бе неспособно на интимна близост преди
преобразяването, макар това да не му пречеше да очаква с нетърпение
деня, когато най-после ще познае женска ласка. Винаги си бе представял,
че сливането ще бъде някакво чудо, защото, докато живееше в
помещенията на слугите, на няколко пъти бе наблюдавал този акт на
удоволствие.
Но сега... След като позна интимността по този начин, се срамуваше,
че се е осмели да иска подобно нещо.
Господарката прекъсна рязко ласките и го зашлеви през лицето.
Плесницата продължи да пари бузата му, когато тя скочи от масата.
- Донесете ми мехлема! - заповяда отсечено. - Това негово нещо май
не знае какво се иска от него.
Един от мъжете се приближи до масата. Държеше малък глинен съд.
Робът почувства как го докосна нечия хлъзгава ръка - не бе сигурен чия, -
а после усети нещо, подобно на изгаряне. Почувства странна тежест в
слабините, после нещо се придвижи нагоре по бедрото му и стигна до
корема му.
- О... Скрайб Върджин! - възкликна единият от вампирите.
- Какви размери! - каза другият, сякаш му пригласяше. - Когато се
28
излее, ще напълни цял кладенец.
Гласът на Господарката също издаваше удивление.
- Наистина е огромен!
Робът повдигна глава. На корема му лежеше огромна издутина.
Никога досега не бе виждал нещо подобно.
Отпусна се отново върху масата, а Господарката възседна хълбоците
му. Този път почувства как нещо влажно го поглъща. Отново повдигна
глава. Тя беше отгоре му, а той бе... вътре в нея. Тя се движеше нагоре и
надолу и дишаше тежко. Смътно долавяше и подновените стонове на
другите двама. Тя се движеше все по-бързо и по-бързо, а гърлените звуци
ставаха все по-силни и по-силни. После се чуха викове - нейният и
техните.
Господарката се отпусна върху гърдите на роба. Все още задъхана,
каза:
- Наведете главата му.
Един от мъжете сложи длан на челото на роба, а после го погали по
косата със свободната си ръка.
- Прекрасна е. Толкова мека. И погледнете само всичките тези
нюанси.
Господарката зарови лице във врата на роба и го ухапа. Той извика,
като усети ужилването и поглъщането. И преди бе виждал мъже и жени да
пият едни от други и това винаги му се бе струвало... правилно. Но ето че
сега изпитваше болка и му се виеше свят. И колкото по-силно всмукваше
тя от вената му, толкова по-силен ставаше световъртежът.
Сигурно бе припаднал, защото, когато дойде в съзнание, я видя да
вдига глава и да облизва устните си. Слезе от него, наметна робата си и
тримата го оставиха сам в мрака. След минути влязоха пазачите, които
той познаваше.
Мъжете отказваха да го погледнат, макар преди да бе в приятелски
отношения с тях, тъй като им носеше бирата.
Сега обаче извръщаха очи и не му говореха. Сведе поглед към тялото
си и изпита срам, че продължава да е под въздействието на мехлема и че