i f0e5b820dbf48648

Лесърът я стисна силно за врата, а гласът му стана отвратителен.

- По-добре пий от него. Създадох си много проблеми, за да ти го

доведа.

Тя отвори уста. Езикът й бе пресъхнал от жажда.

- Не...

Лесърът вдигна ножа пред очите й.

- По един или друг начин той ще кърви след около минута и

половина. Ако аз се потрудя над него, няма да остане дълго жив. Така че

може би ще поискаш да опиташ ти, съпруго моя?

От очите й бликнаха сълзи заради принудата да извърши насилие.

- Съжалявам прошепна на окования във вериги мъж. Лесърът дръпна

главата й назад и я удари по лявата буза.

Плесницата накара тялото й да се ус уче. Той я хвана болезнено за

косата, за да я задържи на крака. Дръпна я силно и я притисна към себе

си. Нямаше представа къде е ножът, който бе държал.

- Няма да се извиняваш за това. - Хвана брадичката й и заби

върховете на пръстите си във вдлъбнатините под скулите й. - Аз съм

единственият, за когото трябва да се тревожиш. Ясно ли е? Питам: ясно ли

е?

- Да - отвърна тя тихо.

- Да, какво?

- Да, Дейвид.

Той хвана свободната й ръка и я изви зад кръста. Болката я прониза в

рамото.

- Кажи ми, че ме обичаш.

Гневът, изникнат сякаш от нищото, се развихри в гърдите й. Никога

нямаше да каже тези думи. Никога.

- Кажи, че ме обичаш! - изкрещя той.

23

Очите й проблеснаха, тя оголи кучешките си зъби. В мига, в който

Бела реагира по този начин, той вече не можеше да се контролира - тялото

му започна да трепери, а дъхът излизаше от устата му на пресекулки.

Инстинктът му да влезе в схватка с нея бе задействан мигновено, бе готов

за битка - така възбуден, както и ако бе получил ерекция. Точно за тази

част от техните отношения живееше той. Обожаваше спречкванията им.

Беше й казал, че бившата му жена не е била така силна като нея и не

издържала толкова дълго, преди да припадне.

- Кажи, че ме обичаш.

- Ненавиждам те.

Лесърът вдигна ръка и я сви в юмрук, и тя го погледна - спокойна,

готова да поеме удара. Останаха така дълго време, телата им - извити в

две еднакви дъги, образуващи сърце, свързани с веригите на насилието.

Хленченето на вампира, привързан към масата, образуваше задния фон на

тази сцена.

Изведнъж лесърът я прегърна и зарови лице във врата й.

- Обичам те - рече. - Толкова много те обичам... Не мога да живея без

теб...

- Господи! - каза някой.

Бела и лесърът погледнаха по посока на гласа. Вратата на центъра за

въздействие бе широко отворена. На прага стоеше белокос убиец.

Той започна да се смее, а след това произнесе двете думи, които

задействаха всичко онова, което се случи после:

- Ще докладвам.

Дейвид се втурна към него в смъртоносен бяг.

Бела не се поколеба нито за миг. Захвана се с веригите около дясната

китка на мъжкия вампир и я освободи. Нито един от двамата не каза и

дума. Със свободната си ръка той започна да освобождава десния си

глезен. След това двамата трескаво освободиха левите му крайници. В

секундата, в която бе свободен, той скочи от масата и загледа

стоманените белезници, които приковаваха нея.

- Не можеш да ме спасиш каза тя. - Единствените ключове

са у него.

- Не мога да повярвам, че си още жива. Чух, че...

- Хайде, върви!

- Той ще те убие.

- Не, няма. Щеше само да я накара да пожелае смъртта си. - Върви!

Борбата между онези двамата няма да продължи вечно.

- Ще се върна за теб.

- Просто се прибери у дома. - Той отвори уста, но тя не му даде

възможност да каже нищо: - Не говори, а се концентрирай. Ако можеш,

кажи на семейството ми, че не съм мъртва. Върви!

В очите на мъжкия вампир имаше сълзи. Той ги затвори, пое си два

пъти дълбоко въздух... И се дематериализира.

Тялото на Бела се затресе толкова силно, че тя се свлече на земята, а

ръката й остана вдигната над главата й, прикована към масата.

Шумовете от борбата, долитащи отвън, рязко спряха. Настъпи

24

тишина, после проблесна светлина и се чу шум като от пукот. Тя знаеше

без никакво съмнение, че е победил нейният лесър.

О, Господи... Щеше да е наистина лошо. Много, много лошо.

***

Зейдист остана на покритата със сняг морава пред къщата на Бела до

последния възможен момент, после се дематериализира и се появи в

мрачната готическа сграда, където живееше цялото Братство. Изглеждаше

като излязла от филм на ужасите, сякаш изцяло изтъкана от водоливници,