i f0e5b820dbf48648

Джон се облегна на стената в коридора и затвори очи. Странно, той

изпитваше същото към тях.

4

Много часове по-късно, както й се струваше, Бела се събуди от шума

от отместването на капака. Сладката миризма на лесъра нахлу в ноздрите

й, победила острия мирис на влажна пръст.

- Здравей, съпруго моя. - Алпинистките въжета, увити около горната

21

половина на тялото й, се стегнаха и я повдигнаха.

Само един поглед към светлите му кафяви очи и разбра, че сега не е

моментът да изпитва търпението му. Беше напрегнат, усмивката му

изразяваше силна възбуда. Напрежението не му се отразяваше добре.

Точно когато краката й стъпиха на земята, той дръпна рязко

въжетата, така че да падне върху него.

- Казах „здравей", съпруго.

- Здравей, Дейвид.

Той затвори очи. Обичаше да чува името си от нейните уста.

- Имам нещо за теб.

Без да я освободи от въжетата, я заведе до масата от неръждаема

стомана в средата на стаята. Завърза я за нея с помощта на белезници и

Бела осъзна, че навън вероятно все още е тъмно. В началото я извеждаше

от дупката само през деня, когато не би могла да избяга, но напоследък

започваше да нарушава това свое правило.

Лесърът излезе и остави вратата широко отворена. Тя дочу

прошумоляване и изсумтяване, после той се върна. Влачеше цивилен

мъжки вампир, който очевидно бе на края на силите си. Главата му

падаше ту на едното, ту на другото му рамо, като че ли вратът не я

държеше; краката му се тътреха тромаво по пода. Бе облечен в някога

хубави и елегантни дрехи - черни панталони и кашмирен пуловер. Сега

обаче бяха разкъсани и мокри, по тях имаше петна от кръв.

Стенанието заседна в гърлото на Бела. Започна да отстъпва назад, но

скоро трябваше да спре, принудена от белезниците и въжетата. Не можеше

да гледа как го измъчват. Просто не можеше.

Лесърът довлече мъжкия цивилен до масата, вдигна го и го положи

да легне отгоре. Около китките и глезените му имаше вериги, закопчани с

помощта на метални скоби. Погледът на мъжкия вампир се спря върху

рафтовете с инструменти и паниката веднага го завладя. Започна да се

мята, стоманените вериги затракаха по металната маса.

Бела срещна сините му очи. Бе изпаднал в ужас и тя искаше да му

вдъхне смелост, макар да знаеше, че няма да е умно от нейна страна.

Лесърът я наблюдаваше и чакаше реакцията й.

А после извади нож.

Вампирът върху масата извика, когато убиецът се наведе над него.

Обаче Дейвид само разряза пуловера му и разкри гърдите и гърлото му.

Макар Бела да се опита да потисне жаждата си за кръв, тя се надигна

някъде дълбоко в нея. Отдавна не се бе хранила, може би от месеци, а

заради стреса, на който бе подложена, отчаяно се нуждаеше да пие от

другия пол.

Лесърът я хвана за ръката и я задърпа, белезниците се плъзнаха по

ръба на масата.

- Предположих, че вече трябва да си ожадняла. - Убиецът погали

устните й с палец. - Затова ти го доведох. За да се нахраниш.

Очите й се разшириха.

- Точно така. Само за теб е. Подарък. Той е свеж, млад. По-добър е

от двамата, които съм затворил в другите две дупки. Можем да го

22

задържим, докато ти е полезен. - Повдигна горната й устна и оголи зъбите

й. - По дяволите... гледай ти, кучешките ти зъби се удължават. Гладна си,

нали, съпруго моя?

Дланите му стиснаха здраво тила й. Целуна я, като облиза устните и

зъбите й с език. Някак си Бела успя да потисне гаденето си, докато той не

вдигна глава.

- Винаги съм се питал какво ли е усещането - каза и обходи лицето й

с поглед. - Дали това ще ме възбуди? Не съм сигурен дали го искам или

не. Мисля, че те харесвам чиста. Но трябва да се храниш, нали? Защото в

противен случай ще умреш.

Натисна главата й към шията на мъжкия вампир. Тя не се подчини и

лесърът се засмя тихо, след което заговори в ухото й:

- Ти си моето момиче. Ако бе отишла при него по собствено желание,

щях да те пребия от ревност. - Започна да я милва по косата със

свободната си ръка. - А сега пий.

Бела погледна в очите на вампира. О, Боже...

Той бе престанал да се бори и я гледаше втренчено - очите му като че

ли щяха да изскочат от орбитите. Макар да бе гладна, не можеше да

понесе идеята да пие от него.