i f0e5b820dbf48648

Дом. Безопасност. Да, само за шест седмици това се бе превърнало в

негов дом... Първият, който имаше, откакто бе излязъл от

сиропиталището, и едва шестнайсетгодишен, живееше в разни дупки. За

него домът бяха Уелси и Тормент.

Тук бе не просто в безопасност. Тук проявяваха разбиране към него.

Бе научил истината за себе си. Преди Тормент да го намери, не знаеше

защо е различен от останалите, нито каква е причината да е така мършав и

слаб. Сега знаеше, че мъжките вампири са такива, преди да се преобразят.

Дори Тор, воинът от Братството на черния кинжал, някога е бил дребен.

Уелси вдигна лицето на Джон към своето.

- Ще ми разкажеш ли кошмара си?

Той поклати глава и се сгуши още по-плътно в нея, прегърна я така

силно, че се зачуди как все още успява да диша.

* * *

Зейдист се материализира пред къщата на Бела и изруга. Някой

отново беше влизал вътре. Имаше пресни следи от гуми по наскоро

падналия сняг и стъпки пред вратата. По дяволите... Имаше много

отпечатъци, които водеха от къщата до колата и обратно. Изглеждаше,

сякаш бяха взели доста багаж.

Това го разтревожи. Сякаш малко по малко тя изчезваше. Господи!

Ако семейството й изпразнеше къщата, не знаеше къде ще ходи, за да се

чувства близо до нея.

Загледа втренчено верандата и прозорците на дневната стая. Може би

трябваше да вземе някои от вещите й за себе си. Подобна постъпка не

беше почтена, но пък той не бе светец.

Отново се замисли за семейството й. Знаеше, че са аристократи от

най-висшата класа, и това бе всичко. Не искаше да се срещне с тях, за да

научи нещо повече. Дори в най-добрите си дни не знаеше как да се държи

с хората, а ситуацията с Бела го правеше опасен, не само неприятен. Не,

Тормент бе тяхната връзка с роднините й, а Зи винаги внимаваше да не се

сблъска с тях.

Заобиколи къщата, влезе през вратата на кухнята и изключи

алармената инсталация. Както и всяка друга вечер, първо отиде да нагледа

рибките й. Храната им плаваше по повърхността на водата -

доказателство, че някой вече се бе погрижил за тях. Ядоса се, задето му

бяха отнели тази възможност.

Истината бе, че сега мислеше за къщата й като за свое място. Беше я

почистил след отвличането й. Поливаше цветята и се грижеше за рибките.

Разхождаше се из нея, гледаше през прозорците и сядаше на всеки стол,

диван и легло. Дори мислеше да я купи, когато семейството й решеше да я

продаде. Въпреки че никога преди не бе имал къща или лични вещи, щеше

да притежава тези стени, покрив и мебели. Щеше да превърне дома й в

нейно светилище.

17

Огледа набързо къщата и отбеляза кои неща липсват. Не бяха много.

Картина и сребърна чиния от дневната и огледало от коридора. Бе

любопитен защо са били избрани точно тези предмети и искаше да бъдат

върнати там, където им бе мястото.

Влезе отново в кухнята и си я представи такава, каквато бе

непосредствено след отвличането й - кръвта, парченцата стъкло,

счупените столове и порцелан. Погледът му се спря на черната следа от

гума по пода от борово дърво. Можеше да предположи от какво се е

получила. Бела се е борила с лесъра, била е влачена и подметката на

обувката й е оставила следата.

Гневът, грозно и добре познато му чувство, изпълни гърдите му и го

задуши. Но... Господи, във всичко това нямаше никакъв смисъл - да бъде

обсебен от нея, да я търси, да се разхожда из къщата й. Двамата не бяха

приятели. Не бяха дори познати. И не се бе държал никак любезно с нея

при двете им срещи.

За което съжаляваше. Искаше му се да не бе толкова... Е, м не бе

повърнал, след като бе разбрал, че се е възбудила от него - това например

щеше да е добро начало. Само че нямаше как да предотврати тази своя

реакция. Никоя друга жена от която и да е раса, освен онази болна кучка,

господарката му, не бе ставала влажна за него, ето защо той не свързваше

готовата за секс женска плът с нищо хубаво.

Спомни си усещането за тялото на Бела, притиснато в неговото, и се

запита защо бе поискала да легне с него. Лицето му бе дяволски грозно.

Тялото му не бе в по-добро състояние, поне гърбът. А репутацията му би