i f0e5b820dbf48648

След това вдигна яката й, за да ги скрие, изтри се от паметта й и я върна в

клуба.

Отново сам, се облегна на тухлената стена. Човешката кръв бе слаба,

едва му осигуряваше необходимото, обаче нямаше никакво намерение да

пие от представителки на собствената си раса. Не отново. Никога.

Вдигна поглед към небето. Облаците донесли по-рано снега си бяха

отишли и в пространствата между сградите се виждаха ясните звезди,

които му казваха, че му остават само още два часа да бъде навън.

Когато силите му се възвърнаха, затвори очи и се дематериализира на

единственото място, където искаше да бъде.

Слава Богу, че все още имаше достатъчно време да отиде там.

3

Джон Матю изстена и се търкулна по гръб. Жената го последва,

голите й гърди се притиснаха в неговите, широки и неокосмени. С

еротична усмивка, тя пъхна ръка между краката му и откри натежалата му

възбуда. Той отметна глава назад и отново нададе стон, а жената обхвана

ерекцията му с длан и седна върху нея. Джон я стисна за коленете, а тя

подхвана сластни движения в бавен ритъм.

- О, да...

Тя се галеше сама с едната ръка, а с другата възбуждаше него.

Прокарваше длан по гърдите и шията си, улавяше дългата си платинено

руса коса и я разпиляваше кичур по кичур. После вдигна ръка над главата

си - грациозна арка от плът. Тялото й се изви в дъга и гърдите й се

издадоха напред. Зърната й бяха твърди и тъмнорозови. Кожата й бе така

светла, с цвета на току- що паднал сняг.

- Боецо - каза, стиснала зъби. - Ще издържиш ли?

Да издържи? Естествено, да. И просто за да са наясно кой какво може

да издържи, той я сграбчи за бедрата и направи рязко движение нагоре. Тя

извика.

Той се отдръпна, а тя му се усмихна. Движенията й ставаха все по-

15

бързи и по-бързи. Бе хлъзгава и стегната и ерекцията му се чувстваше

като в рая.

- Боецо, ще можеш ли да издържиш? - повтори тя въпроса с глас,

надебелял от усилието.

- Да, по дяволите - изръмжа той. В секундата, в която стигнеше до

края, щеше да я обърне по корем и отново да влезе в нея.

- А това можеш ли да понесеш? - Движенията й станаха неистови. С

ръка все още над главата, тя го яздеше така, както се язди бик, стиснала

го здраво между бедрата си.

- Това бе страхотен секс... невероятен, да. Думите започнаха да

излизат от устата й провлачени, а гласът й, дълбок и гърлен, вече не бе

женски.

- А това?

Джон усети как се смразява. Нещо не бе наред. Никак не бе наред...

- Можеш ли да издържиш това? Можеш ли да издържиш това? -

Изведнъж от гърлото й вече излизаше мъжки глас, който му се

присмиваше. - Можеш ли да издържиш това!

Джон се опита да я отмести, но тя сякаш бе залепнала за него, сексът

не спираше.

- Мислиш, че можеш да понесеш това? Мислиш - ли - че - мо - жеш -

да - понесеш - това? - Мъжкият глас крещеше в пълно противоречие с

женското лице.

Ножът се спусна към Джон откъм главата й, обаче сега тя бе мъж с

бяла коса и бледа кожа. И с очи с цвета на мъглата.

Острието проблесна в сребристо и Джон вдигна ръка, за да го спре.

Обаче ръката му вече не бе тежка и изтъкана от мускули. А мършава и

изнемощяла.

- Можеш ли да се справиш с това, боецо?

Камата се спусна грациозно и се заби в гърдите му. От мястото,

където бе проникнала в него, по цялото му тяло се разля болка и го

изпълни с агония. Не му достигаше въздух, давеше се в собствената си

кръв, задушаваше се, отваряше широко уста, но дробовете му оставаха

празни. Започна да се мята, да се бори с наближаващата смърт...

- Джон! Джон! Събуди се!

Отвори широко очи. Първата му мисъл бе, че изпитва болка в лицето,

макар да не знаеше защо, след като бе прободен в гърдите. После осъзна,

че устата му е широко отворена и от нея щяха да излизат викове, ако не бе

лишен от глас.

След това почувства ръцете... Притискаха го. Ужасът се върна и с

геройско усилие той успя да скочи от леглото. Приземи се на пода по

лице, бузата му се одраска в килима.

- Джон! Аз съм, Уелси.

Името й го върна в реалността и като плесница сложи край на

истерията му.

О, Боже...Всичко бе наред. Той бе добре. Бе жив.

Хвърли се в прегръдките на Уелси и зарови лице в дългата й червена

коса.

16

- Всичко е наред. - Тя го взе в скута си и започна да го гали по гърба.

- Ти си у дома. В безопасност.