i f0e5b820dbf48648

занимаваше Бог знае още с какво в офиса си в задната част на сградата.

Предлагаше всякакъв вид услуги на клиентелата си, състояща се предимно

от представители на човешката раса. Усмихвайки се и разговаряйки

помежду си, трите проститутки всъщност им се предлагаха с надеждата да

бъдат избрани. Обаче нито една от тях не бе онова, което търсеше Зи.

Малко вероятно бе да бъдат наети и от Ви и Бъч. След две минути те се

насочиха към следващото сепаре.

Зи изпитваше дяволски глад, но бе особено придирчив, когато

ставаше въпрос за хранене.

- Хей, татенца - каза женски глас. - Някой от вас има ли нужда от

компания?

Той вдигна поглед. Жената имаше твърдо лице в тон със стегнатото й

тяло. Бе облечена в черни кожени дрехи. Косата й бе късо подстригана.

Перфектно.

Зи постави ръката си в кръга светлина, падащ върху масата, вдигна

два пръста, после почука два пъти по мраморната повърхност с

кокалчетата си. Бъч и Ви се размърдаха неспокойно. Напрежението им го

раздразни.

13

Жената се усмихна.

- Е, добре.

Зейдист се наведе напред и се надигна, като лицето му попадна в

обсега на светлината. Изражението на проститутката се вкамени и тя

направи крачка назад.

В този момент Фюри влезе през вратата вляво, красивата му коса

улавяше нюансите на светлината. По петите му вървеше опасен на вид

вампир с прическа ирокез. Преподобният.

Двамата спряха до масата и собственикът на клуба се усмихна

сурово. Очите му с цвета на аметист доловиха колебанието на

проститутката.

- Добър вечер, господа. Отиваш ли някъде, Лайза? Смелостта на

Лайза се върна.

- Където иска той, шефе.

- Правилен отговор.

„Достатъчно любезности", помисли си Зи.

- Навън. Веднага.

Отвори вратата на пожарния изход и я последва в уличката зад клуба.

Декемврийският вятър се просмукваше през широкото яке, което бе

облякъл, за да скрие оръжията си, но той не даваше и пет нари за студа.

Както и Лайза. Въпреки че ледените пориви рошеха късо подстриганата й

коса и бе почти гола, тя се обърна към него с вирната брадичка и без да

трепери.

Сега, след като бе приела да му се отдаде, бе готова за него.

Истинска професионалистка.

- Ще го направим тук - каза той и пристъпи в сенките.

Извади две стодоларови банкноти от джоба си и й ги подаде.

Пръстите й ги смачкаха, преди да изчезнат в кожената й пола.

- Как го искаш? - попита и протегна ръце към раменете му.

Той я обърна с лице към тухлената стена.

- Само аз ще те докосвам. Ти мен не.

Тялото й се напрегна и миризмата на страха й, подобна на сяра, го

удари в ноздрите. Обаче гласът й бе силен и уверен.

- Внимавай, копеле. Ако ми останат синини или рани, той ще те

преследва като животно.

- Не се тревожи, ще си отидеш оттук в добро състояние.

Тя продължаваше да се страхува. А той бе благословено неподатлив

на чувства.

Обикновено страхът на жените бе единственото, което можеше да го

възбуди и да накара нещото в панталона му да се втвърди. Напоследък

обаче това престана да му въздейства, което не бе голяма загуба за него.

Презираше реакцията на онова нещо, което се криеше зад ципа му. Тъй

като повечето жени се страхуваха безумно от него, то се възбуждаше

много по-често, отколкото би искал. Щеше да е по-добре, ако въобще не

реагираше. По дяволите, вероятно бе единственият мъж на планетата,

който искаше да бъде импотентен.

- Наклони главата си на една страна - каза. - Доближи ухо до рамото

14

си.

Тя се подчини бавно и му предложи врата си. Ето защо я бе избрал.

Късата коса означаваше, че няма да му се наложи да я докосне. Мразеше

да допира длани до тях.

Докато гледаше втренчено врата й, жаждата му се засили и

кучешките му зъби се удължиха. Господи, бе така пресъхна!, че можеше

да я пресуши.

- Какво мислиш да правиш? - попита го рязко тя. - Да ме ухапеш?

- Да.

Впи зъби бързо и здраво я задържа, когато започна да се мята. За да

улесни нещата за нея, я успокои с ума си, накара я да се отпусне и я

опияни, което без съмнение й бе добре познато. Тя притихна, а той

запреглъща колкото можеше, без да повърне, и усети кокаина, алкохола и

антибиотиците в кръвта й.

Когато свърши, облиза дупчиците от зъбите си, за да спре кървенето.