i f0e5b820dbf48648

А диамантите са вечни, нали? Остават завинаги. Както и спомените

му за нея.

Преди да си тръгне, погледна за последен път рибките в аквариума.

Храната бе почти изядена - малките им усти почистваха бързо

повърхността.

***

Джон не знаеше колко дълго е останал в прегръдките на Уелси. Бе му

необходимо известно време, за да се върне в реалността. Когато най-после

се отдръпна от нея, тя му се усмихна.

-

Сигурен ли си, че не искаш да ми разкажеш кошмара си?

Ръцете на Джон започнаха да се движат и тя ги загледа внимателно,

защото сега се учеше на езика на знаците. Той знаеше, че ръкомаха

прекалено бързо, затова се наведе и взе лист и химикал от нощното

шкафче.

„Не беше много страшно. Сега съм добре. Благодаря, че ме събуди."

-

Искаш ли да се върнеш отново в леглото?

Джон кимна. Струваше му се, че през последния месец не прави нищо

друго, освен да яде и да спи. Гладът и изтощението му като че ли нямаха

край. Трябваше да навакса двайсет и три години недохранване и

недоспиване.

Плъзна се между чаршафите, а Уелси седна до него. Бременността не

й личеше чак толкова много, когато бе права, но в седнало положение

малката издутина се виждаше ясно под свободната риза.

-

Искаш ли да оставя осветлението в банята включено? Той

поклати глава. Това би го накарало да се чувства като

малко дете, а в момента егото му бе достатъчно разтърсено. Едва ли

би могло да понесе повече.

-

Ще бъда в кабинета си.

Тя излезе и Джон се почувства виновен, че изпита облекчение. Сега,

когато паниката бе утихнала, изпитваше срам. Мъжете не се държаха така,

както той току- що. Един мъж щеше да се бори с белокосия демон в съня

си и да го победи. А дори и да изпитваше ужас, нямаше да го покаже и да

20

трепери като петгодишно дете, когато се събуди.

Да, но Джон не бе мъж. Поне не още. Тор му бе обяснил, че

преобразяването няма да се случи, преди да навърши двайсет и пет, и той

нямаше търпение да се изнижат и последните две години. Макар сега да

разбираше защо е висок едва метър и шейсет и осем и тежи само петдесет

килограма, все още му бе трудно. Мразеше да вижда мършавото си

костеливо тяло в огледалото всеки ден. Не обичаше да носи дрехи с

момчешки размери, макар че според закона вече можеше да шофира, да

гласува и да пие алкохол. Свиваше се като от удар при мисълта, че никога

не е получавал ерекция, дори когато се събудеше насред някой от

еротичните си сънища. А и никога досега не бе целувал жена...

Не, никак не се чувстваше мъж. Особено като се имаше предвид

случилото се преди година. Трепна и се опита да не мисли ш онова мръсно

стълбище и за мъжа, опрял нож в гърлото му. И за онези ужасни мигове, в

които му бяха отнели нещо, което никой не можеше да му върне.

Невинността му бе изнасилена и изгубена завинаги.

Застави ума си да излезе от този порочен кръг и си каза, че сега поне

не е безпомощен. Скоро щеше да се превърне в мъж.

Изнервен от мислите за бъдещето, отметна завивките, стана, отиде до

гардероба и го отвори. Все още не бе свикнал със съдържанието му.

Никога в живота си не бе имат толкова много панталони, ризи и пуловери

от мек вълнен плат, но ето ги сега пред очите му, нови и чисти...

Циповете на всичките работеха, на нито една дреха не липсваха

копчетата, не висяха подгъвите, нямаше разпрани шевове. Имаше дори

чифт маратонки „Найк Еър Шокс".

Извади един пуловер и го облече, след това напъха тънките си като

клечки крака в панталони цвят каки. Отиде в банята, изми ръцете и лицето

си и среса тъмната си коса. След това тръгна към кухнята, минавайки през

стаите, които имаха изчистени модерни линии, но бяха обзаведени и

декорирани в стила на Италианското възраждане. Предметите на

изкуството също бяха в този стил. Чу гласа на Уелси откъм кабинета и

спря.

- ... някакъв кошмар. Тор, той бе наистина ужасен... Не, започна да

ми отговаря уклончиво, когато го попитах, и аз не настоях. Мисля, че е

време да се види с Хавърс. Да... Трябва първо да се срещне с Рот. Добре.

Обичам те, хелрен мой. Какво? Господи, Тор, и аз се чувствам по същия

начин. Не знам как въобще сме могли да живеем без него. Той е нашата

благословия.