i f0e5b820dbf48648

сенки и прозорци с оловни стъкла. Пред тази планина от камък имаше

вътрешен двор, пълен с автомобили. До портата бе малката къща, която

обитаваха Бъч и Ви. Висока шест метра стена ограждаше целия комплекс,

който разполагаше с двойни порти и някои други изненади за нежеланите

посетители.

Зи отиде до стоманената врата на главната сграда и отвори едната й

половина. Пристъпи във вестибюла, набра кода в малкото табло и веднага

му бе разрешен достъп. Влезе във фоайето и направи гримаса.

Изключително високо, декорирано в ярки цветове и украсено с листа от

злато, с мозаечен под, то бе като претъпкан бар - дразнеше всички сетива.

Вдясно от него идваха звуците от пълната трапезария - тихото

тракане на сребърни лъжици и вилици по китайски порцелан, неясните

думи на Бет, тихият смях на Рот... После басовият глас на Рейдж заглуши

всички. Настъпи пауза, вероятно защото Холивуд правеше гримаса, след

това се чу смехът на всички - посипа се като бляскави мраморни топчета

по чист под.

Не искаше да сподели компанията на братята си, още по-малко да се

храни с тях. Вероятно вече всички знаеха, че е изхвърлен от къщата на

Бела като престъпник и то само защото прекарва много време там. Много

малко тайни оставаха запазени в братството.

Зи стигна до грандиозното стълбище и започна да изкачва стъпалата

по две наведнъж. Колкото по-бързо вървеше, толкова по-приглушени

стигаха до него шумовете от трапезарията. Тишината го успокояваше.

Като стигна горе, зави наляво и тръгна по дългия коридор, от двете страни

на който имаше гръко-римски статуи. Изваяните от мрамор атлети и воини

бяха осветени от приглушена светлина и белите им тела образуваха шарки

по кървавочервената стена. Ако човек вървеше достатъчно бързо, ги

виждаше така, както шофьорът на автомобил вижда пешеходците.

Ритъмът, в който се появяваха и изчезваха статуите, ги правеше да

изглеждат като живи.

Неговата стая беше в края на коридора. Отвори вратата и сякаш се

блъсна в стена от студ. Никога не включваше отоплението, никога не

спеше в леглото, не използваше телефона и не държеше лични вещи в

античните бюра. Гардеробът бе единственото, от което имаше нужда, и

сега отиде до него, за да свали оръжията си. Държеше тях, както и

мунициите, в огнеупорния шкаф в дъното, а четирите му тениски и трите

му комплекта кожени дрехи биха закачени близо едни до други. Като

25

влезеше в полупразния гардероб, често мислеше за кости, защото празните

закачалки и медни пръти изглеждаха също толкова тънки и трошливи.

Съблече се и си взе душ. Беше гладен за храна, обаче предпочиташе

да е в това състояние. Болката от силния глад, сухотата в устата и

копнежът за глътка вода... Фактът, че можеше ла контролира тези

естествени нужди, му носеше особено удовлетворение. Ако можеше и да

не спи, щеше да откаже и съня. И проклетата жажда за кръв...

Искаше да бъде чист. Отвън и отвътре.

Излезе изпод душа, прокара машинката за подстригване през косата

си и се обръсна набързо. Гол, усещаш студа, ленив заради храненето,

отиде до лагера, който си бе направил на пода. Застана над двете сгънати

одеяла, които предлагаха толкова уют, колкото и два пласта марля, и се

замисли за леглото на Бела. То имаше кралски размери и бе цялото бяло.

Бели калъфки и чаршафи, голяма и пухкава бяла завивка и бяло, подобно

на пудел. килимче в подножието му.

Беше лягал в леглото й. Често. Харесваше му да мисли, че усеща

миризмата й. Понякога лягаше дори върху завивката и тя хлътваше леко

под тежестта на тялото му. Беше почти като да бъде докосван от нея и

донякъде по-хубаво, отколкото ако наистина го докоснеше. Не можеше да

понася ничии ръце върху тялото си... Макар да му се искаше да бе

разрешил на Бела да го докосне поне веднъж. Може би щеше да понесе

допира, когато ставаше въпрос за нея.

Погледът му се спря върху черепа на пода до купа одеяла. Очните

кухини бяха просто черни дупки, но той си представи ириса и зениците,

втренчвали се някога в него. Между зъбите беше поставена ивица черна

кожа, широка около пет сантиметра. Традиционно върху нея се изписваха