i f0e5b820dbf48648

думи в памет на мъртвите, тази обаче бе празна.

Легна, допря главата си до черепа и миналото се върна при

него.

Годината бе 1802...

Робът бе в полусъзнание. Лежеше по гръб. Цялото тяло го болеше,

макар да не знаеше защо... докато не си спомни, че предната нощ бе

преминал през преобразяването. Часове наред не бе в състояние да се

движи от болката в уголемилите се мускули и в заздравилите се кости. Да,

тялото му бе станало огромно.

Странно... но наистина, вратът и китките го боляха по различен

начин.

Отвори очи. Таванът бе високо над него, а в камъка бяха вградени

тънки черни решетки. Обърна глава и видя врата от здрави дъбови греди,

по която вертикално се спускаха решетки. Стените също бяха подсилени

със стоманени пръти... Бе в затвора. Но защо? Беше по-добре да се върне

към задълженията си, преди...

Опита се да седне, но ръцете му над лактите и пищялите му бяха

приковани към пода. Очите му се разтвориха широко, направи рязко

движение...

- Не мърдай! - Думите бяха произнесени от ковача, който татуираше

на роба черни белезници там, където се намираха точките за пиене.

26

О, Господи! Не! Не това...

Робът се опита да се освободи и другият мъж ядосано вдигна поглед.

- Успокой се! Не искам да бъда бит с камшик заради чуждо

провинение.

- Умолявам те... - Гласът на роба не звучеше както обикновено. Бе

прекалено дълбок. - Имай милост.

Чу тих женски сиях. В килията бе влязла Господарката на къщата,

краят на дългата й рокля от бяла коприна се влачеше по каменния под,

косата й се спускаше по раменете.

Робът сведе очи както повеляваха правилата, и видя, че е напълно

гол. Изчерви се от смущение и му се прииска да имаше с какво да се

прикрие.

- Буден си - каза тя и се приближи до него.

Не можеше да си представи защо би дошла да види човек с такова

ниско положение като неговото. Той бе просто момче от кухнята, стоеше

по-долу дори от камериерките, които почистваха личните й покои.

- Погледни ме - заповяда Господарката.

Подчини се, макар това да противоречеше на всичко, на което го бяха

учили. Никога преди не му бе позволявано да срещне погледа й.

Онова, което видя, бе шок за него. Тя го гледаше така, както никоя

друга жена преди нея. Похотта бе изкривила деликатните й черти, черните

й очи блестяха, озарени от някакво намерение, което той не можеше да

прозре.

- Жълти очи - прошепна тя. - Каква рядкост. И каква красота.

Ръката й се спря на голото му бедро. Той трепна. Чувстваше се

неловко. Помисли си, че това е грешно. Не трябваше да го докосва там.

Каква великолепна изненада си ти. Бъди сигурен, че нахраних добре

онзи, който обърна вниманието ми върху теб.

- Господарке... Моля да ми разрешите да се върна на работа.

- О, ще се върнеш. - Тя прокара длан там, където бедрата му се

съединяваха с хълбоците. Той подскочи и чу как ковачът тихо изруга. -

Каква благодат за мен си ти! Днес кръвният ми роб стана жертва на

злополука. Щом почистят помещението му, ще се нанесеш в него.

Робът не можеше да диша. Знаеше за мъжкия вампир, когото тя

държеше заключен. Беше му носил храна в килията. Понякога, когато

оставяше таблата на пазача му, чуваше странни звуци иззад тежката

врата...

Господарката вероятно бе доловила страха му. Наведе се над него -

толкова близо, че долавяше аромата, който се излъчваше от

парфюмираната й кожа. Засмя се тихо. като че ли бе вкусила от уплахата

му и тя й бе донесла удоволствие.

- Истината е, че нямам търпение да те имам. - Обърна се да си върви

и изгледа втренчено ковача. - Не забравяй какво ти казах или ще те изгоня

навън след изгрева на зората. Не трябва да допуснеш никаква, дори най-

малката, грешка с иглата. Кожата му е прекалено съвършена, та да бъде

обезобразена от невнимание.

Татуирането бе привършено скоро след това и ковачът отнесе със

27

себе си единствената свещ, а робът остана завързан за масата в мрака.

Когато осъзна новото си положение, се разтресе от отчаяние и ужас. Сега

вече заемаше възможно най-ниското стъпало и бе жив единствено за да

храни другиго... И само Господ знаеше какво още го чака.

Мина доста време, преди вратата да се отвори отново. И ето че

светлината на свещта му разкри пристигането на неговото бъдеще: