i f0e5b820dbf48648

на Фюри. Макар отдавна да се бе отказал от наркотиците, тази вечер едва

не се поддаде на изкушението и не помоли за доза „червен дим". Работата

обаче бе в това, че вече бе здравата пристрастен към две други неща, така

че бе доста зает.

Да, да се налива със скоч и да преследва жена вампир, която не го

желае - май само за това имаше време. Освен всичко друго, нямаше защо

да се отказва от система, която работи безотказно. Копнежът за любов го

караше да пие все повече, а когато бе пиян, Мариса му липсваше още по-

силно, така че отново посягаше към чашката... И ето как се получаваше

омагьосан кръг, от който не можеше да излезе. От въртенето из него му се

струваше, че дори стаята се върти.

- Говори ли със Зи? - попита Фюри.

Бъч съблече кашмиреното си палто и го закачи в гардероба.

- Да. Не беше особено щастлив.

- А ще стои ли далеч от онова място?

- Така мисля. Е, ако предположим, че не е изгорил къщата до основи,

след като се отърва от мен. В очите му се появи онзи особен блясък,

когато си тръгвах. Нали се сещате? Дето кара топките ти да настръхват,

ако си близо до него.

Фюри прокара длан по скандално красивата си коса. Тя се спускаше

по раменете му, цялата на руси, червени и кафяви вълни. Бе неустоимо

привлекателен и без нея, но с тази грива беше... Добре, де, този брат бе

красавец. Не че Бъч изпитваше предпочитания към собствения си пол, но

този мъжкар изглеждаше доста по-добре от много жени. И бе облечен по-

елегантно от повечето дами, когато не бе в бойните си одежди.

Бе добре, че се биеше като жестоко копеле, защото иначе щяха да го

сметнат за женчо.

Фюри си пое дълбоко дъх.

- Благодаря ти, че се погрижи за...

Звънна телефонът върху отрупаното с компютърна техника бюро.

- Външната линия - измърмори Ви, който бе отишъл до командното

табло.

Вишъс бе компютърният гений сред тях - всъщност той бе геният по

всички въпроси - и бе отговорен за комуникациите и сигурността в

комплекса. Управляваше всичко от четирите компютъра, които наричаше

„четирите играчки".

Играчки... да, точно така. Бъч не знаеше абсолютно нищо за

31

компютрите, но ако тези тук бяха играчки, то значи се продаваха на щанда

на Департамента по отбраната.

Докато Ви чакаше обаждането да бъде прехвърлено към гласовата

поща, Бъч погледна Фюри.

- Показах ли ти новия си костюм на Марк Джейкъбс?

- Пристигна ли вече?

- Да. Фриц ми го донесе преди малко. Дори го изпробвах вече.

- Добре.

Докато вървяха към спалните, Бъч се засмя. И той като Фюри бе

прекалено загрижен за външния си вид и се причисляваше към редиците

на съвременния метросексуален мъж. Странно, защото не бе давал и пет

пари как е облечен, докато бе ченге. Но сега, когато бе с братството, му

харесваше да носи висша мода дрехи. За това, какъвто бе случаят и с

Фюри, имаше късмет, че бе умел в боя.

Братът се възхищаваше на метрите черен вълнен плат и издаваше

подходящи звуци на възхищение, когато влезе Ви.

- Бела е жива.

Бъч и Фюри обърнаха рязко глави, а костюмът падна на пода.

- Цивилен мъж бил отвлечен от уличката зад „Зироу Сам" тази вечер

и отведен някъде сред гората с цел да нахрани Бела. Видял я. Разговарял с

нея. Тя успяла да го освободи.

- Кажи ми, че ще може отново да открие мястото - каза тихо Бъч.

Сериозността на ситуацията му беше пределно ясна. И не бе

единственият, който веднага застана нащрек. Фюри изглеждаше така

напрегнат, че не можеше да говори.

- Да. Проследил е пътя, като се е дематериализирал на всеки двеста

метра, докато не излязъл на шосе 22. В момента ми изпраща по

електронната поща карта, на която е отбелязан маршрутът. Доста умно,

като се има предвид, че е само цивилен.

Бъч изтича в дневната, за да вземе палтото си и ключовете за

кадилака. Не беше свалил кобура, така че глокът му все още бе на мястото

си.

Обаче Ви застана между него и вратата.

- Къде си тръгнал, приятелю?

- Не се ли е получил вече имейлът с картата?

- Спри.

Бъч изгледа гневно съквартиранта си.

- Ти не можеш да излизаш навън през деня. А аз мога. Защо трябва да

чакаме, по дяволите?

- Ченге... - Гласът на Ви стана по-мек. - Това е работа на братството.

Не бива да се намесваш.

Бъч се закова на място. „А, да, отново ми напомнят, че съм външен."

Разбира се, можеше да работи на заден план, да прави анализ на