i f0e5b820dbf48648

пъплят по тялото му - точно както след жестоко напиване. Проклетото

гъделичкане лазеше под кожата му като червеи.

Разяждащото го дълбоко съжаление му напомняше за дните, в които

редовно се напиваше. Бе същото, като да се събуди до грозна жена, която

презираше, но с която, въпреки това, е правил секс. Да, чувството

приличаше на онова, но бе много, много по-лошо.

Плъзна длани по кормилото. Кокалчетата на пръстите му бяха

здравата ожулени и знаеше, че има одрасквания по врата. Образите от

34

деня минаваха пред очите му и го заслепяваха, стомахът му се бунтуваше.

Бе отвратен от нещата, които бе сторил на любимата си.

Е, сега бе отвратен. А когато ги извършваше... смяташе, че е

справедлив.

Трябваше да бъде по-внимателен. Тя бе живо същество, все пак... По

дяволите, ами ако бе отишъл твърде далеч? О, Боже... Не биваше да си

позволява такива изстъпления. Но когато видя, че е освободила вампира,

когото й бе довел, за да се нахрани, изгуби контрол над себе си. Избухна

като шрапнел и парчетата се забиха право в плътта й.

Вдигна крак от педала на газта. Искаше му се да се върне, да я

изкара от тръбата и да се увери, че все още диша. Обаче нямаше

достатъчно време - срещата на елитните отряди щеше скоро да започне.

Натисна отново педала на газта. Знаеше, че като я види, няма да

може да се откъсне от нея и тогава водачът на лесърите щеше да дойде да

го потърси. Което щеше да е проблем. В центъра за въздействие цареше

бъркотия. По дяволите...

О. намали скоростта и зави надясно. Пикапът излезе от шосе 22 и

навлезе в тесен черен път.

Хижата на господин X., където се помещаваше и главната квартира

на Обществото на лесърите, се намираше в средата на гора, простираща се

на седемдесет и пет акра. Бе напълно изолирана и малка, построена изцяло

от дърво и покрита с тъмнозелени дървени плочи. Зад нея имаше външна

голяма пристройка, наполовина колкото хижата. О. спря и видя, че отпред

са паркирани безразборно още седем автомобила, всичките бяха

американско производство и на повече от четири години.

О. влезе вътре и установи, че е дошъл последен. Останалите членове

на елитните отряди заемаха едва ли не цялото тясно пространство,

бледите им лица бяха сериозни, телата им - широкоплещести и натежали

от мускулна маса. Това бяха най-силните мъже на обществото и също така

му служеха от най-дълго време. О. бе единственото изключение, когато

ставаше въпрос за дълга служба. Бяха минали само три години от

посвещава - нето му и никой от останалите не го харесваше, защото бе

нов.

Те обаче нямаха право на глас. Той бе здрав и издръжлив като всеки

един от тях и го бе доказал. Завистливи копелета... Не, той никога нямаше

да бъде като тях - просто безхарактерно говедо на Омега. Не можеше да

повярва, че тези идиоти се гордеят с факта, че избледняват с времето и

губят своята идентичност. Той се бореше с изсветляването. Боядисваше

косата си, за да продължи да бъде тъмнокестенява както някога, и

ненавиждаше постепенното побеляване на ирисите си. Не искаше да

изглежда като тях.

- Закъсня - каза господин X. Водачът на лесърите се облегна на

хладилника, който не бе включен. Погледът на бледите му очи се спря

върху драскотините по врата на О. - Бил си се с някого?

- Знаеш какви са братята. - О. си намери местенце по-далеч от него.

Макар да кимна на партньора си У., не удостои с внимание никого

другиго.

35

Водачът на лесърите продължи да го гледа.

- Виждал ли е някой господин М.?

„По дяволите", помисли си О. Щяха да му потърсят сметка за лесъра,

когото бе премахнал, защото го бе заварил с неговата любима.

- О.? Имаш ли нещо да кажеш?

Отговори У., застанал вляво от него.

- Видях М. преди зазоряване. Биеше се с един от братята в центъра

на града.

Втренченият поглед на господин X. се премести вляво. О. бе така

шокиран от лъжата, че замръзна на мястото си.

- Видял си го със собствените си очи?

Гласът на другия лесър не трепна.

- Да.

- Възможно ли е да прикриваш О.?

Що за въпрос? Лесърите бяха безмилостни убийци и в непрекъсната

конкуренция помежду си за положение в обществото. Дори между

партньорите нямаше лоялност.

- У.?

Запитаният поклати светлата си глава.