Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

сякаш доброволно се бе съгласил да залеят лицето му с киселина. Не

обърна внимание на изгарянето и пое в посока североизток като

подтичваше по покритата със сняг земя.

И я видя. Бе там, насред гората, на около стотина крачки от потока.

Едноетажна, подобна на къща постройка, от едната страна на която бяха

паркирани черен „Форд F - 150" и безличен сребрист лек автомобил „Форд

Таурус". Промъкна се до нея, като се криеше зад стволовете на боровите

дървета, стъпвайки безшумно по снега. Постройката нямаше прозорци.

Вратата бе само една. Чуваше движение и разговори през тънките стени.

Извади един от пистолетите си, свали предпазителя и се замисли над

възможностите си. Да се дематериализира и после да се появи вътре, щеше

да е глупав ход. Не познаваше вътрешния план на сградата. Единствената

му друга алтернатива, макар и задоволителна, също не бе изпипана

стратегически. Да отвори вратата с ритник и да нахлуе вътре, стреляйки

непрекъснато, бе дяволски привлекателна идея, обаче, макар и да не се

страхуваше за собствения си живот, нямаше да рискува този на Бела.

В този момент, чудо на чудесата, отвътре излезе един лесър и

затръшна вратата след себе си. След секунди го последва втори, след

което се чуха характерните звуци на включваща се алармена инсталация.

Първата мисъл на Зи бе да застреля и двамата, обаче успя да задържи

пръста си на спусъка. Щом бяха включили охранителната система, значи в

къщата нямаше никого другиго и шансовете му да измъкне Бела оттам

току- що се бяха увеличили. Но какво щеше да стане, ако това бе просто

стандартна процедура при излизане, независимо дали в къщата имаше

други лесъри, или не? В такъв случай, само щеше да издаде присъствието

си и да предизвика буря.

Загледа как двамата лесъри се качват в пикапа. Единият имаше

кафява коса, което обикновено означаваше, че е член на обществото

отскоро. Този обаче не действаше като новак - беше уверен и говореше. А

онзи, който бе със светла коса, слушаше и кимаше с глава.

Двигателят изръмжа и пикапът потегли, утъпквайки снега с гумите си.

Без да включи фаровете, пое по път сред дърветата, който едва се

забелязваше.

Да остави тези две копелета да потънат в залеза, бе изпитание за

самоконтрола му. Стегна мускулите в цялото си тяло толкова здраво, че

заприличаха на корабни въжета. Но ако не успееше да се сдържи, в

следващата минута щеше да се озове върху капака на пикапа и да пробие с

юмрук предното стъкло, да сграбчи убийците за косите и да ги захапе.

Шумът от двигателя на пикапа заглъхна и Зи се заслуша внимателно

в последвалата тишина. Не чу нищо и това възроди желанието му да

нахлуе с ритник през вратата. Но след като се сети за алармената

инсталация, размисли. Ви щеше да е тук след около минута и половина.

Чакането го убиваше, но се налагаше.

38

Докато пристъпваше неспокойно от крак на крак, обут в тежките

ботуши, долови някаква миризма... Подуши въздуха. Някъде наблизо

имаше газ. Пропан. Може би захранваше генератора, който се виждаше

отзад. За отопление вероятно ползваха керосин. Усещаше се обаче и друг

мирис - на дим, на нещо, което гори... Погледна ръцете си - да не би той

да се бе подпалил, а да не усещаше нищо? Не.

„ Какво ли е, по дяволите? "

Когато осъзна какво е, ужасът го вледени чак до костите. Бе застанал

в средата на кръг обгорена земя, който имаше размерите на тяло. Нещо бе

изпепелено точно тук, и то през последните дванайсет часа, ако се съдеше

по миризмата.

О... Боже! Дали не я бяха оставили на слънцето?

Зи клекна и постави длан върху обгорената земя. Представи си как

Бела лежи там, а слънцето се подава иззад хоризонта и си представи каква

болка е усетила - вероятно десет хиляди пъти по-силна от онази, която

той изпита при материализирането си тук.

Черното петно изгоряла земя се замъгли пред очите му, очертанията

му се размиха.

Потърка лицето си, после втренчи поглед в дланта си. Бе мокра.

Сълзи?

Замисли се над чувствата, които изпитваше, обаче мозъкът му

отчиташе само информация за тялото му. Горната му половина се

поклащаше, мускулите му бяха отмалели. Имаше лек световъртеж и

усещаше слабо гадене. Но това бе всичко. Чувствата не съществуваха за

него.

Перейти на страницу:

Похожие книги