i f0e5b820dbf48648

рата си.

Преди Зи да е успял да зададе още въпроси, Рейдж прекоси стаята.

- Тук има оръжие. Насочено е в тази посока. - Чу се звук от

изщракване на метал. - Сега вече не е заредено.

Зи насочи погледа си нагоре, над дупката. Върху оголените тавански

греди, на около четири метра и половина от пода, бе поставено малко

устройство.

- Какво е това, Ви?

- Лазер. Ако прекъснеш лъча, най-вероятно задейства...

- Чакайте - прекъсна го Рейдж. - Тук има още едно оръжие, което

трябва да обезвредя.

Ви поглади козята си брадичка.

- Вероятно има и дистанционно управление, с което се активира

оръжието. Възможно е обаче лесърът да го е взел със себе си. Така бих

направил аз. - Притвори очи и се вгледа внимателно в тавана. - Специално

този модел работи на литиеви батерии. Така че няма да се изключи, ако

спрем генератора. И не е лесно да бъде обезвреден.

Зи се огледа за нещо, което би могъл да използва, за да избута

металния капак, и си помисли за банята. Влезе вътре, свали завесата на

душ - кабината и взе със себе си летвата, на която бе окачена.

- Всички да се отдалечат.

Рейдж заговори остро:

- Зи, не мисля, че успях да обезвредя...

- Вземете цивилния със себе си. - Никой не помръдна и той изруга. -

Нямаме време за губене и ако някой ще бъде прострелян, това ще съм аз.

Хайде, братя, няма ли да се разкарате!

Когато всички се подчиниха, Зи се приближи до дупката. Застана с

гръб към едно от обезвредените оръжия, като по този

начин застана в обсега му и побутна капака с летвата. Чу се изстрел.

Куршумът попадна в левия му пищял. Изгарящата болка го принуди

да падне на едно коляно, обаче не й обърна внимание и макар че се

наложи да влачи крака си, се приближи до отвора на тръбата. Хвана

въжетата, които потъваха в земята, и задърпа.

Първо видя косата й. Дългата й красива коса с цвета на махагон,

обгръщаща като воал лицето и раменете й.

Силите му бяха на изчерпване. Изгуби зрението си и едва не

41

припадна, но въпреки това продължи да дърпа. Изведнъж усилието стана

по-леко... помагаха му и други ръце... Те издърпаха въжето и я положиха

нежно на земята.

Бе облечена в тънка и прозрачна нощница, изцапана с нейната кръв.

Не помръдваше, но дишаше. Той нежно отстрани косата от лицето й...

И кръвното му налягане рязко се повиши.

- О, Господи... О, Господи...

- Какво са й сторили... - Който и да бе произнесъл това, не можеше

да намери подходящите думи, за да завърши.

Всички прочистиха гърлата си. Чуха се две задавени кашлици. Или,

може би, бяха дълбоко поемане на въздух.

Зи я взе в ръцете си и просто я... прегърна. Трябваше да я изведе

оттук, обаче не можеше да помръдне, изпаднал в шок от онова, което бяха

сторили с нея. Премигваше, виеше му се свят, вътрешно крещеше, но я

люлееше нежно напред - назад. От устните му започнаха да се отронват

думи на древния език – думи тъжни и ридаещи.

Фюри коленичи до него.

- Зейдист! Трябва да я изведем оттук.

Реалността го връхлетя и изведнъж можеше да мисли единствено за

това, как ще я отведе в имението. Сряза въжетата, които опасваха горната

половина на тялото й, и се изправи, като продължаваше да я държи на

ръце. Опита се да ходи, но левият му крак не удържа тежестта и той се

препъна. Не успя веднага да се сети защо не може да върви както

обикновено.

- Нека аз да я нося - каза Фюри и протегна ръце. - Прострелян си.

Зейдист поклати глава и мина покрай близнака си, накуцвайки. Занесе

Бела до автомобила, който все още бе паркиран пред сградата. Притиснал

я до гърдите си, счупи прозореца откъм страната на шофьора с юмрук,

провря ръка вътре и отключи. Алармената инсталация силно запищя.

Отвори задната врата и я положи на седалката. Наведе се, за да вдигне и

краката й, нощницата се повдигна нагоре и той трепна. Имаше синини и

наранявания. Много.

Когато алармата замлъкна, каза:

- Някой да ми даде яке.

В секундата, в която протегна ръка назад, кожената дреха се озова в

дланта му. Зави я внимателно - като позна якето на Фюри, - затвори

вратата и седна зад кормилото.

Последното, което чу, бе заповедта на Рот.

- Ви, нуждаем се от уменията ти. Трябва да изравним това място със

земята.

Зи пъхна ръка под таблото, съедини жиците и запали седана, след

което потегли, сякаш дяволът беше по петите му.