i f0e5b820dbf48648

миризма на бебешка пудра, характерна за лесърите. От кожата се носеше

мирисът на мъж от нейната раса. Вдиша още няколко пъти дълбоко през

носа. Този път долови мириса на бебешка пудра. Беше объркана. Но това

трая само докато зарови нос в седалката на автомобила. Да, миризмата бе

полепнат по тапицерията. Колата принадлежеше на лесър. Но защо тогава

онова, с което бе наметната, миришеше на вампир? Усещаше и още една

миризма... на тъмен мускус и вечнозелена подправка.

Бела започна да трепери. Помнеше ясно тази миризма. Бе я доловила

при първото си посещение в центъра за тренировки на братството и по-

късно, когато бе отишла на гости в имението.

Зейдист. Той бе в колата с нея.

Сърцето й заби тежко. Отново се опита да отвори очи - нищо. Или

клепачите й отказваха да се подчинят, или очите й вече бяха отворени, но

виждаха само мрак.

„Спасена ли съм? - запита се. - Ти ли дойде за мен, Зейдист? "

От устата й не излезе нито звук, макар че движеше устните си.

Оформи отново думите, застави въздуха да премине през гласните й

струни. И успя да издаде дрезгав стон, нищо повече.

Защо очите й не виждаха?

Започна да се мята и тогава чу най-сладкия звук, който някога бе

достигал до ушите й.

- Спасих те, Бела - каза гласът на Зейдист. Нисък и гърлен. Изпълнен

със сила. - В безопасност си. Измъкнахме те. И никога вече няма да се

върнеш там.

Бе дошъл за нея. Зарида. Колата като че ли намали ход, но веднага

след това скоростта им се увеличи два пъти. Облекчението й бе толкова

силно, че потъна в мрак.

Зейдист отвори с ритник вратата на стаята си, избивайки бравата.

Звукът от изкъртването бе силен, Бела се размърда в ръцете му и нададе

стон. Той замръзна на място, а тя замята глава наляво - надясно, сгушена

в извивката на ръката му.

Помисли си, че това е добре. Много добре.

- Хайде, Бела, върни се при мен. Събуди се. - Обаче тя не дойде в

съзнание.

Отиде до двете сгънати одеяла на пода и я положи да легне там,

където спеше той. Вдигна поглед и видя Рот и Фюри да стоят на прага -

двама огромни мъже, които препречваха напълно светлината от коридора.

- Трябва да я види Хавърс - каза Рот. - Трябва да се лекува.

- Хавърс може да извърши прегледа и тук. Тя няма да напусне тази

стая.

Не обърна внимание на последвалото дълго мълчание. Бе зает да

46

наблюдава дишането на Бела. Гърдите й се повдигаха и спускаха

ритмично, дишаше плитко.

Фюри въздъхна.

- Зейдист...

- Забрави. Ще я прегледа тук. И никой няма да я докосва без мое

разрешение или в мое отсъствие. - Вдигна поглед към братята си, които

буквално бяха онемели. - За Бога, искате ли да го кажа и на древния език,

в случай че сте забравили английски? Бела няма да ходи никъде.

Рот изруга и отвори мобилния си телефон. Заговори бързо и отсечено.

После затвори и каза:

-

Фриц е вече в града и ще доведе лекаря. Ще бъдат тук след

двайсет минути.

Зи кимна и погледът му се спря на клепачите на Бела. Искаше му се

да може сам да се погрижи за нея. Искаше тя веднага да получи

облекчение. О, Боже... Как ли е страдала!

Усети присъствието на Фюри съвсем близо до себе си. Никак не му

хареса това, че брат му коленичи до него. Инстинктът му диктуваше да

защити тялото на Бела със своето и да попречи на близнака си, на Рот, на

лекаря, на който и да е мъж дори да я погледне. Не разбираше този свой

импулс, не знаеше откъде и от какво произлиза, но бе толкова силен, че

едва не се нахвърли върху Фюри.

И тогава брат му протегна ръка, като че ли се канеше да докосне

глезена й. Устните на Зи оголиха кучешките му зъби и от устата му излезе

ниско гърлено ръмжане.

Фюри вдигна рязко глава.

- Защо се държиш така?

„Тя е моя ", помисли си Зи.

Само че в мига, в който тази убеденост се оформи в ума му, той я

отхвърли. Какви ги вършеше, по дяволите?

- Ранена е - прошепна. - Просто бъди внимателен.

Хавърс пристигна след петнайсет минути. Високият и слаб лекар

носеше в ръка черно кожено куфарче и изглеждаше напълно готов за

работа. Обаче когато пристъпи към пострадалата, Зи скочи на крака,

препречи му пътя и го притисна към стената. Светлите очи на Хавърс се