i f0e5b820dbf48648

разшириха зад стъклата на очилата му с костни рамки, а куфарчето му

падна на пода. Рот изруга.

- По дяволите...

Зи отблъсна ръцете, които се опитваха да го дръпнат назад, и изгледа

гневно лекаря.

-

Ще се отнасяш с нея по-добре, отколкото със собствената си

кръв. Ако тя трепне дори само един-единствен път без причина, ще

платиш за това хилядократно.

Стройното тяло на Хавърс трепереше, устата му се движеше

мълчаливо. Фюри дръпна силно близнака си, но нищо не постигна.

- Успокой се, Зи...

- Не се бъркай в това! - сряза го брат му. - Ясно ли е, докторе?

- Да... Да, сър. - Когато Зи го пусна, Хавърс се закашля и задърпа

47

вратовръзката си. След това смръщи вежди. - Сър...? Вие кървите. Кракът

ви..

- Не сме те извикани, за да се тревожиш за мен. Погрижи се за нея.

Веднага.

Лекарят кимна и затършува из куфарчето си, след което отиде до

купа одеяла. Коленичи до Бела, а Зи включи осветлението в стаята с

мисълта си.

Дълбокото поемане на въздух на Хавърс вероятно бе толкова близо

до ругатнята, колкото можеше да си позволи изискан джентълмен като

него. Той прошепна тихо на древния език:

- Да причиниш това на жена... Милостиви Боже!

- Сложи край на болките й! - заповяда му Зи, като извиси тяло над

неговото.

- Първо прегледа. Трябва да проверя дачи няма по-сериозни

наранявания.

Хавърс извади от куфарчето стетоскоп, електронен апарат за

измерване на кръвното налягане и фенерче. Провери пулса и дишането й,

надникна в ушите и носа й, измери кръвното й налягане. Когато отвори

устата й, тя трепна леко, но после той повдигна главата й и тогава тя

започна да се мята в ръцете му.

Зейдист се спусна към лекаря, обаче тежката ръка на Фюри го

обгърна през гърдите и го задържа.

- Той не й причинява болка и ти го знаеш.

Зи се съпротивляваше. Никак не му харесваше да усеща тялото на

Фюри до своето. Но близнакът му не отстъпи и той разбра, че така е по-

добре. Бе изключително напрегнат, но да рани тежко или дори да убие

лекаря, щеше да е глупаво. По дяволите, в момента вероятно не трябваше

да е въоръжен.

Фюри очевидно мислеше същото. Извади ножовете и кинжалите на Зи

от ножниците и ги подаде на Рот. Отнеха му и пистолетите.

Хавърс вдигна поглед. Изпитваше силно облекчение, че оръжията

вече не са в ръцете на опасния вампир.

-

Аз... Ще й дам слаб медикамент за потискане на болката.

Дишането и пулсът й са достатъчно силни. Лекарството ще й помогне да

изтърпи останалата част от прегледа, както и онова, което ще последва.

О’кей?

Лекарят постави инжекцията едва когато Зи кимна с глава.

Напрежението в тялото на Бела утихна. Доктор Хавърс извади ножици и

хвана подгъва на изцапаната с кръв нощница.

Повдигна я и гневът на Зи избухна с нова сила. Лицето му пламна.

- Спри!

Лекарят се напрегна. Очакваше удар по главата, обаче Зи не направи

нищо. Просто изгледа настоятелно първо Фюри, а после и Рот.

- Никой от вас не трябва да гледа голотата й. Затворете очи или се

обърнете.

И двамата го гледаха втренчено няколко секунди. После Рот се

обърна с гръб, а Фюри затвори очи, но продължи да държи здраво като в

48

менгеме Зи през гърдите.

Той пък гледаше лекаря така, сякаш искаше да го убие с поглед.

- Щом се налага да съблечеш дрехите й, покрий я с нещо.

- И с какво?

- Хавлия от банята, например.

- Аз ще донеса - каза Рот. След като направи това, отново се обърна с

лице към вратата и с гръб към тях.

Хавърс покри тялото на Бела с хавлията, след това сряза нощницата

по цялата й дължина. Вдигна поглед, преди да я съблече Трябва да я

прегледам навсякъде. Ще се наложи да я докосил и по корема.

- Защо?

- За да опипам вътрешните й органи и да проверя дали някои от тях

не са подути вследствие на травма или инфекция.

- Направи го бързо.

Хавърс дръпна хавлията встрани...

Зи се олюля и щеше да падне, ако не го подпираше силното тяло на

брат му.

- О... нала. - Гласът му секна. - О, Боже... нала.

Върху корема й бе изписано нещо - с шестсантиметрови букви. Тъй

като бе неграмотен, не можеше да го прочете, обаче имаше ужасното

чувство...- Какво пише? - изсъска.

Хавърс прочисти гърлото си.

- Име е. Дейвид.

Рот изръмжа силно.

- Издълбал го е в кожата й? Това животно...

Зи прекъсна краля.

- Ще убия този лесър. Помогни ми. Боже! Ще сдъвча костите му и

ще ги изплюя.