i f0e5b820dbf48648

средата й през главата му мина неясната мисъл, че не може да издържи

повече. Фюри и Рот го държаха, бе подпрял глава на огромното и здраво

рамо на Рот и гледаше втренчено действията на лекаря.

- Приключвам - прошепна Хавърс. - Добре. Вече извадих конците.

Всички в стаята си поеха дълбоко дъх, дори лекарят, след което той

зарови из принадлежностите си и извади тубичка. Намаза клепачите на

Бела с някакъв мехлем, след което взе куфарчето си в ръка.

Когато лекарят се изправи, Зейдист се отдели от братята и закрачи из

стаята. Рот и Фюри изпънаха схванатите си ръце.

- Раните й са болезнени, но на този етап не заплашват живота й - каза

52

Хавърс. - Ще заздравеят за ден или два, ако бъде оставена да почива.

Много е изтощена и й трябва силна храна. Ако остане в тази стая, трябва

да включите отоплението и да я положите в леглото. Храна и вода трябва

да й донесете веднага, след като дойде в съзнание. Има и още нещо. При

прегледа открих.. . - Погледна първо Рот, после Фюри и накрая спря очи

на Зейдист. - Нещо от личен характер.

Зейдист се приближи до него.

- Какво?

Хавърс го дръпна в ъгъла и заговори тихо. Зи бе така изумен, че от

устата му не можа да излезе и дума, когато лекарят замълча.

- Сигурен ли си?

- Да.

- Кога?

- Не знам. Сравнително скоро, обаче.

Зи сведе поглед към Бела. О. Боже...

- Добре... Предполагам, че имате аспирин или парацетамол в къщата?

Зи нямаше представа. Никога не вземаше болкоуспокояващи.

Погледна Фюри.

- Да, имаме - отговори брат му.

- Дайте й. Ще ви оставя нещо по-силно, ако действието им

достатъчно.

Хавърс извади малко стъклено шише с червена гумена капачка и две

спринцовки в стерилни опаковки. Записа нещо на лист от малък бележник,

след това подаде всичко това на Зи.

- Ако през деня дойде в съзнание и изпитва силни болки, можете да й

направите инжекция според моите указания. От същия морфин й дадох

току- що, но трябва стриктно да спазите препоръчаната доза. Обадете ми

се, ако имате въпроси или искате подробни указания как да направите

инжекцията. А ако е през нощта, ще дойда сам да направя инжекцията. -

Сведе поглед към крака на Зи. - Искате ли да прегледам и вашата рана?

- Може ли да я изкъпя?

- Да, определено.

- Веднага?

- Да. - Хавърс смръщи вежди. - Но, сър, кракът ви...

Зи отиде в банята, пусна водата във ваната и постави длан под

струята. Изчака да се затопли достатъчно и се върна при Бела.

Доктор Хавърс вече си бе отишъл, но на прага стоеше Мери, жената

на Рейдж. Искаше да види приятелката си. Фюри и Рот говориха с нея,

като клатеха непрекъснато глави. И тя си тръгна, като изглеждаше тъжна

и съкрушена.

Когато вратата се затвори, Зи коленичи до двете сгънати на пода

одеяла и повдигна Бела.

- Спри се, Зи. - Гласът на Рот бе твърд. - Семейството й сигурно ще

иска да се погрижи за нея.

Зи я положи отново върху одеялата и се замисли за онзи, който бе

нахранил рибките й. Господи... това вероятно не бе правилно. Да я държи

тук, далеч от онези, които имаха законното право да се грижат за нея.

53

Обаче мисълта да я пусне да си отиде, бе непоносима. Та той току- що я

бе намерил...

- Ще се види със семейството си утре - каза. - Тази вечер ще остане

тук.

Рот поклати глава.

- Не е...

- Мислиш ли, че може да пътува в такова състояние? - сряза го Зи. -

Оставете я на спокойствие. Нека Тор се обади на семейството й и да им

каже, че ще им я закараме утре вечер. В момента тя има нужда единствено

от баня и сън.

Рот стисна устни. Настъпи дълга пауза.

- В такъв случай ще я преместим в друга стая, Зи. Няма да остане при

теб.

Зейдист се изправи и се приближи заплашително до краля.

- Само се опитай да я преместиш.

- За Бога, братко! - каза рязко Фюри. - Отстъпи...

Рот се наведе напред и носовете им едва не се докоснаха.

- Внимавай, Зи. Знаеш, че ако ме заплашваш, няма да се отървеш

само със счупена челюст.

Да, вече бяха изпадали в подобни ситуации през лятото. Според

древните закони на братството, Зи можеше да бъде екзекутиран, ако

продължаваше по този начин. Животът на краля бе най-ценен и бе на

първо място, преди всичко друго.

Обаче в момента на Зи не му пукаше за това.

- Мислиш ли, че ме е страх от смъртното наказание? Моля те. -

Присви очи. - Ето какво ще ти кажа. Дори да решиш да упражниш