Яростта (Книга трета)

12 декември, четвъртък сутринта

„Мило дневниче,

И така, след цяла седмица усилия какво свършихме?

Редувайки се, през последните шест или седем дни проследихме нашите трима заподозрени. Резултати: сведения за движението на Робърт през последната седмица, която е прекарал като нормален бизнесмен. Сведения за Аларик, който се е държал като обикновен учител по история. Сведения за госпожа Флауърс, която очевидно прекарва по-голямата част от времето си в мазето. Но все още не сме научили нищо.

Стефан каза, че Аларик няколко пъти се е срещнал с директора на гимназията, но не е могъл да се приближи достатъчно близо, за да чуе какво си говорят.

Мередит и Бони разпространиха новината, че и други животни, освен кучетата могат да бъдат опасни. Не им се наложи да се престарават кой знае колко, изглежда всички в града вече са на ръба на истерията. След случилото се пред църквата, в полицията са били докладвани случаи на още няколко нападения, но е било трудно да се отсеят фалшивите от истинските сигнали. Някакви деца дразнели катеричка и тя ги ухапала. Домашният любимец на семейство Маси — заекът — одраскал по-малкото им момче. Старата госпожа Кумбър видяла в двора на къщата си медноглава змия, а сега всички змии би трябвало да спят зимен сън.

Единственият случай, който съм сигурна, че е истина, е нападението над ветеринаря, който държи кучетата под карантина. Една малка глутница го нахапала, а повечето избягали от клетките си. След това вече никой не ги е виждал. Според хората така било най-добре и всички се надяват, че ще умрат от глад в гората, но аз се съмнявам.

А и през цялото време вали сняг. Няма буря, но не спира да вали. Никога не съм виждала толкова много сняг.

Стефан е притеснен за бала утре вечер.

Което ни връща отново към въпроса: какво научихме досега? Какво знаем? Никой от нашите заподозрени не се е приближавал до къщата на семейство Маси или до дома на госпожа Кумбър, когато са станали нападенията. Не сме по-близо до откриването на другата Сила, отколкото в началото.

Малката сбирка в дома на Аларик е тази вечер. Мередит смята, че трябва да отидем. Не зная какво друго можем да направим.“

Деймън протегна дългите си крака и заговори лениво, докато оглеждаше обора.

— Не, лично аз не мисля, че е особено опасно. Но не разбирам какво се надявате да постигнете.

— Нито пък аз — призна Елена. — Но нямам по-добра идея. А ти?

— Ако имаш предвид други начини как да прекарваме времето си, да, имам. Искаш ли да ти разкажа за тях? — Елена му махна да замълчи и той се подчини.

— Имам предвид полезни неща, които бихме могли да направим на този етап. Робърт е извън града, госпожа Флауърс е долу в…

— В мазето — обадиха се няколко гласа вкупом.

— А ние просто си седим тук. Някой няма ли по-добра идея?