Играта

Тя се вцепени. Цветът съвсем се отдръпна от лицето й. Не можеше да говори.

Лиъм пристъпи напред и спокойно каза:

— Помолих госпожица Фицджералд да стане моя любовница. Тъй като тя е напълно сама на този свят и няма закрилник, аз съм готов с радост да поема тази роля.

Кралицата се взря в Лиъм студено. Съвсем за кратко погледът й се стрелна към Катрин. После каза:

— Не си се променил, Лиъм. Но пиратските ти маниери започват да стават прекалено дръзки.

— Искрено съжалявам, ако съм ви обидил с нещо — каза Лиъм.

— Съмнявам се! — извика Елизабет. — Значи цялата тази игра си е точно това — игра? — каза тя. — Да поискаш откуп, когато знаеш, че откуп не може да бъде платен, да задоволиш прищявката на девойката да види баща си — и да я направиш своя любовница, когато всичко това свърши?

— Не е ли известно на целия свят колко обичам игрите, Ваше величество? — Лиъм наведе глава. В ъгълчетата на устните му играеше усмивка. — Със сигурност няма кой да възрази срещу такава игра. Нито Фицджералд, който е в немилост, нито брат й, който е само на две години, нито пък мащехата й, която не желае съперници в дома си.

Катрин се ококори. За пръв път чуваше, че има малък брат.

Кралицата се изправи.

— Негодник! — Очевидно беше вбесена. — Ние възразяваме! Игрите ти отиват твърде далеч! А и в тази игра има нещо съмнително. Нагъл негодник!

Лиъм трепна. Катрин също. Той каза меко:

— Никога няма да извърша предателство спрямо теб, Бес.

Катрин зяпна слисано. Сега вече бе уверена, че след непочтителното си обръщение към кралицата, Лиъм ще бъде хвърлен в Тауър без повече приказки.

Елизабет гледаше единствено пирата. Очите й се бяха разширили, погледът й бе строг, умът й претегляше думите му.

Лиъм остана неподвижен.

— Ти прекали, О’Нийл — каза тя накрая. Гърдите й се надигаха учестено. — И се съмняваме, че не разбираш това. Твоето нахалство се нуждае незабавно от хубав урок. Не можеш да плячкосваш каквото ти скимне, без да те е грижа за нас! Фицджералд може да е в немилост, но момичето е наша поданица, при това току-що излязла от манастир, а не е плячка за човек като теб. Отишъл си твърде далеч, но се моля да не си стигнал чак дотам да заговорничиш с Фицджералд.

Лиъм бе свел поглед, така че Катрин не можеше да види очите му.

— Може би страстта ти ще се охлади, когато прекараш известно време в Тауър — отсече краищата. Сетне даде знак на двама войници, които скочиха и хванаха ръцете на Лиъм. — И си помисли за всичките си прегрешения, пирате — каза тя заплашително.

Катрин едва успя да потисне вика си, докато гледаше как отвеждат Лиъм.

По-късно същия следобед залата за аудиенции още веднъж беше опразнена от всички фаворити на кралицата, с изключение на сър Уилям Сесил.

— Изпратихте ли да повикат Ормънд? — попита тя.

— Той ще бъде тук всеки момент, Ваше величество — отговори Сесил.

— А момичето на Фицджералд?

— Тя спи в стаята, в която я изпратихме. Засега не е направила нищо, което да потвърди теорията за заговора — каза Сесил.

Елизабет закрачи из залата. Това подчертаваше великолепната й фигура и тя го знаеше. Беше суетна като своя баща и дори може би повече от него, тъй като бе жена. Кралицата знаеше не само това, че е най-красивата и най-елегантно облечената жена в двора; знаеше също и че никоя друга дама не може да танцува по-добре от нея, че никоя друга дама няма толкова обожатели.

— Никога не съм чувала подобна глупост — каза тя накрая, като се обърна с лице към Сесил. — Сигурно момичето на Фицджералд само е отишло при О’Нийл, за да му занесе тайно съобщение от баща си. Фицджералд ни мрази, той иска само едно — да избяга в Ирландия и да продължи да ни се противопоставя.

— Навярно — каза съветникът й.

— Няма никакво друго обяснение за утринната им среща. Никакво! — извика свирепо Елизабет. Внезапно изражението й стана тъжно. — Дявол да го вземе този измамник, Сесил. Как можа да ми причини това? Моят златен пират! Проклет да е! Не ми се обажда цяла година, а сега — това! Колко пъти го призовавах в двореца? — Тя крачеше без да очаква отговор. — Питам се колко ли други кораби е плячкосал без да имаме и най-малка представа за това? Питам се и дали се възползва от всички пътуващи дами! Естествено, защо ли се съмнявам? — Лицето й се сгърчи. — Е, добре, той вече не е онова тъжно, самотно момче. Смята да поквари тази нещастна девойка и може би замисля предателство спрямо мен. — Внезапно очите на Елизабет се изпълниха със сълзи.

— Ваше величество, внимавайте да не стигнете до погрешно заключение. О’Нийл е твърде умен, прекалено умен, за да се забърка в такъв предателски заговор. Аз лично се съмнявам, че нещата са такива, каквито изглеждат.

— Какво искаш да кажеш?

— О’Нийл винаги ни е бил много полезен и ми е трудно да повярвам, че толкова умен мъж би рискувал бъдещето си, намесвайки се в ирландската политика. — Сесил говореше меко, без да мига.

— Той е станал твърде дързък, твърде самонадеян — каза Елизабет, но тонът й вече не беше така уверен. — Изобщо не смята, че може да бъде заловен.