Играта

— Може би. Но докато печалбата на Фицджералд от такъв съюз е очевидна, помислете какво би спечелил О’Нийл.

— Във всички случаи Фицджералд печели. Той може да използва Лиъм, за да избяга и да се върне в Мънстър, за да се изправи срещу собствения си братовчед Фицморис и да възвърне властта над хората и земите си. Лиъм няма какво да спечели — каза Елизабет. — Освен обещание за някаква бъдеща награда, което обаче не би го изкушило да извърши предателство. Единственото друго нещо, което може да спечели, е момичето. Но то не си струва.

— Съгласен съм. При положение, че Фицджералд е в изгнание, лишен от земя, от титла и от цялата си власт, дъщеря му не струва нищо — каза предпазливо Сесил. Колко различен щеше да бъде този разговор, ако момичето все още бе дъщеря на могъщ граф. Тогава целите на О’Нийл щяха да са съвсем ясни.

— Значи мислиш, че О’Нийл просто се забавлява и наистина е поискал откуп?

— Не съм сигурен. — Сесил прекоси стаята мълчаливо, сетне се спря и погледна портрета на Хенри Осми, изрисуван в цял ръст на отсрещната стена. — Трябва да оставим играта да се разиграе, Ваше величество. Трябва да разберем какво целят играчите.

— Ако О’Нийл се е съюзил с Фицджералд, това не ми харесва. Имаме достатъчно проблеми с паписта Фицморис. — Елизабет видимо потръпна. Главата я болеше, но не би могла да каже дали поради ирландските проблеми или защото се чувстваше жестоко предадена от Лиъм. — За бога, къде се бави Ормънд? — рязко извика тя. — Той познава Фицджералд по-добре от всеки друг; цял живот са били врагове. Ако наистина има такъв заговор, той трябва да знае.

— Чувам гласове — каза Сесил. Той отиде до вратата и я разтвори, точно под носа на пазача, който идваше да съобщи за пристигането на графа на Ормънд.

— Том! Чакаме с нетърпение да поговорим с теб.

Графът на Ормънд, познат като Черния Том заради матовия си тен и мрачните си настроения, влезе в залата с бързи, решителни крачки. На широките му рамене се развяваше кафяв, обшит със самурени кожи плащ. Той го отметна назад с нескрито раздразнение.

— Вечерта е ужасно влажна — изсумтя навъсено Ормънд. — Изобщо не е най-приятното време за разходки из Лондон.

— Но ти дойде при нас възможно най-бързо, нали? — каза хладно Елизабет. Беше я накарал да го чака повече от час. — Въпросът е сериозен, драги Том.

Той я погледна и свали една след друга тежките си ръкавици.

— Така е. Вярно ли е, братовчедке моя, кралице моя? Наистина ли си хвърлила Господаря на моретата в Тауър?

— Само за кратко. — Елизабет говореше бавно, за да може да прецени реакцията му при следващите си слова. — Само докато охлади необузданата си страст към малката ти сестра, дъщерята на твоята скъпа майка Джоан, Катрин Фицджералд.

Ормънд се сепна, после изруга.

7.

Накрая граф Ормънд се усмихна мрачно.

— Много обичаш да ми напомняш, че майка ми се омъжи за онова копеле Фицджералд. — Той не добави това, което всички знаеха и което навремето се бе превърнало в любим обект на сплетни: че Джоан Бътлър, графиня Ормънд, се беше омъжила за Джералд Фицджералд, въпреки че той бе двайсет години по-млад от нея и почти на възрастта на най-големия й син.

Елизабет остана невъзмутима.

— Виждал ли си скъпата си сестра, Том?

— Веднъж, преди много години — изръмжа той. — Мислиш ли, че мога да се развълнувам за дъщерята на Фицджералд, ако и да ми е наполовина сестра?

— О, хайде, Том, сигурно не искаш някой като Лиъм О’Нийл да отнеме непорочността й?

Погледът на Ормънд остана безучастен.

— Наистина ли не изпитваш никакви чувства към нея? Знаеш ли, че тя изглежда съвсем като Джоан, въпреки че косата й е червена, а не руса? Сестра ти е висока, красива и горда, независимо от незавидното си положение в живота.

— Тя ме интересува толкова, колкото и една селска уличница.

Елизабет въздъхна.

— Трябва да знаеш, че момичето твърди, че е похитено от О’Нийл. — Ормънд не реагира. — О’Нийл ми разказа една абсурдна история, на която ми е трудно да повярвам. — Кралицата обясни на братовчед си за утринната среща в Селинджър Хаус.

— Дяволите да го вземат! — извика Ормънд. — Заговор между О’Нийл и Фицджералд! Това трябва да бъде прекратено незабавно!

— Знаех си, че това ще те развълнува — каза доволно Елизабет.

Бътлър стисна зъби.

— Не знаеш ли какво ще стане, ако синът на Шон О’Нийл се е съюзил с Фицджералд? След броени месеци Фицджералд ще избяга и ще се върне в Ирландия. И до една година несъмнено ще е толкова силен, колкото е бил винаги.

Лицето на кралицата придоби мрачно изражение. Тя погледна към Сесил, който бе седнал на единия от двата трона.

— Точно за това говорехме. Но Уилям не е убеден, че има съюз.

Ормънд пое дъх.

— Значи греши, Фицджералд е дяволски умен. Трябва да е предложил дъщеря си на О’Нийл, за да го спечели за своята кауза.

— Но момичето не струва и пукната пара.

Той се ядоса.

— Хайде, братовчедке, не и за О’Нийл.

— Какво имаш предвид? — попита Елизабет.

Ормънд закрачи из стаята.