Играта

Въпреки че Катрин не искаше нищо, нищо повече от твърдия, възбуден пенис на Лиъм вътре в себе си, думите му я разгневиха. Тя се изправи на колене и заудря с юмруци по гърдите му. Но той просто улови китките й и се засмя, което я разяри още повече.

— Аз не ти принадлежа — изсъска Катрин. — Аз принадлежа на себе си, а един ден ще принадлежа и на съпруга си.

Лиъм се засмя отново, вече истински развеселен, и я придърпа в прегръдките си.

— Любима — промърмори той с внезапно прелъстителен глас, — не бих искал да ти го казвам, но никой мъж няма да се ожени за теб, след като приключим. — Миг по-късно устните му се впиха в нейните и властно, уверено ги разтвориха.

Думите му й подействаха като леден душ — не угасиха желанието й, но й показаха истината. Тя искаше този ненавистен, презрян мъж. Искаше той да проникне в нея, да се слее с нея — така, както конят се слива с кобилата. Господи, наистина го искаше. Но и наистина не искаше да бъде любовница на когото и да било, нито на него, нито на Лестър. Искаше да бъде съпруга. Искаше съпруг, дом и деца. Беше копняла за тези неща много години, много по-дълго, отколкото бе копняла за силното тяло и изгарящото докосване на Лиъм О’Нийл.

— Спри — прошепна Катрин, като с насълзени очи откъсна устни от неговите.

Лиъм хвана лицето й в шепи. Дишаше тежко.

— Без повече игри — каза той грубо.

— Не! — Тя заплака и извърна глава. — О, боже, какво ми става? — Вопли задавиха гласа й. Не можеше да се познае. Жената, която се бе появила тази нощ, беше напълно непозната. Как можеше да го иска толкова много?

— Дяволите да го вземат — изруга Лиъм, сграбчи брадичката й и обърна лицето й към себе си. — Сега ли реши да се правиш на девица? Сега?

Катрин се взря в неговите святкащи сребърни очи, после безпомощно сведе поглед към съвършено изваяните му устни.

— Не мога — промълви тя дрезгаво и отново се взря в зениците му. — О, господи, толкова съм слаба! Лиъм, искам те. Искам те. Но не мога да ти дам девствеността си, не мога.

Устните му се изкривиха едновременно недоверчиво и разочаровано.

— Тези игри могат да убият един мъж — каза той прегракнало.

Катрин преглътна.

— Аз също умирам — прошепна тя.

Погледите им се сблъскаха и при този сблъсък между двама им сякаш припламна огнена искра. Внезапно Лиъм отново я събори по гръб на пода. Стресната, тя започна да протестира — нищо, че краката й се разтвориха с готовност.

— Тихо — промърмори той и докосна устните й с пръст. Катрин затвори очи и му се довери.

Лиъм се надвеси над нея и нежно я целуна по лицето. После изръмжа нетърпеливо и плъзна език дълбоко в устата й — алчен и ненаситен. Ръката му слезе между бедрата й, палецът му — между пулсиращите гънки на вагината й, а след миг почувства там езика му. От устните на Катрин се изтръгна вик. Желанието й избухна и тя се разплака.

Лиъм легна до нея и я придърпа в обятията си, без да й даде и минута почивка. Катрин още не се бе опомнила, когато той взе ръката й и я обви около голия си пенис. Тя рязко отвори очи и изстена. Лиъм я притисна още по-плътно към себе си и я накара да движи ръка по дължината на огромния му, твърд, гладък като коприна пенис. Зениците на Катрин се разшириха омагьосани, пулсът й запрепуска лудо. Тя премести поглед от напрегнатото му, изопнато лице към неговата мъжественост. Колко бе мечтала да го докосва така. Ето че сега това беше реалност, и то много по-хубава от всяка мечта. Престанала да разсъждава за каквото и да било, Катрин се наведе и целуна зачервената му, набъбнала глава. Лиъм изстена. Снагата му се изви назад, изпъната като струна. Тя измъкна ръката си от пръстите му и започна да го гали неумело, докато собствената му ръка не я поведе, показвайки й какво да прави. Не след дълго от гърдите на Лиъм се изтръгна разтърсващ вик и тялото му се замята в конвулсии.

Катрин пропълзя в обятията му и изскимтя нетърпеливо. Той я прегърна силно и прошепна:

— Всичко е наред. Пак ще се погрижа за теб, любима.

Никой от тях не видя, че в ъгъла на стаята стоеше Хелън.

17.

— Господарке! Моля ви, трябва да станете.

Катрин въздъхна. Беше в леглото, заровила лице във възглавницата, и се чувстваше приятно и топло под одеялата и кожите. Не искаше да се събужда, не още. Толкова бе изтощена, че едва се помръдваше. Наистина, сякаш беше упоена.

Хелън отново я повика. Катрин съзря прислужницата си и в същия миг си припомни пялата нощ.

Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена. По устните й плъзна усмивка. Тя размърда пръстите на краката си, стегна мускули. Мисълта й се върна към това как Лиъм я беше любил — не веднъж, а два пъти… и то втория път толкова безкрайно, толкова пълно, тъй съвършено, че накрая Катрин трябваше да го умолява да спре. Бузите й пламнаха.

Тя се взря в каменната стена, докато Хелън шеташе нещо в другия край на стаята. Беше си отишъл. Някъде преди зазоряване Катрин бе заспала, без да усети кога си е тръгнал. Мисълта, че го няма, я съкруши. Кога щеше да го види пак?