Играта на стъклени перли

С дълбоко вълнение Кнехт споделя това признание на Плинио с приятеля си Феромонте. И към разказа си в същото писмо добавя думите: „За мен, музиканта, това признание на Плинио, към когото невинаги съм бивал справедлив, беше като музикално преживяване. Противоречието свят и дух, или противоречието Плинио и Йозеф, от борбата между два непримирими принципа пред очите ми се сублимира в един концерт.“

Когато Плинио завърши четиригодишния курс на обучение и трябваше да се върне вкъщи, той поднесе на директора на училището писмо от своя баща, който канеше Йозеф Кнехт за ваканцията. Това беше необикновено дръзка претенция. Наистина, и не съвсем рядко, се разрешаваше отпуск за пътуване и престой извън педагогическата провинция, но преди всичко с учебна цел, във всеки случай като изключение и само за по-възрастните и утвърдени като добри учащи се, никога обаче за ученици. Директорът Цбинден сметна поканата, тъй като тя произлизаше от толкова високоуважаван дом и човек, достатъчно важна, за да не я отклони сам, а я представи на възпитателната колегия, която незабавно отговори с едно кратко „не“. Приятелите трябваше да се сбогуват.

— И по-късно отново ще направим опит с поканата — каза Плинио, — някога все ще ни се удаде. Трябва да се запознаеш с бащината ми къща и моите близки и да видиш, че и ние сме човеци, а не просто някакъв измет от светски хора и търгаши. Ти много ще ми липсваш. И гледай, Йозеф, бързо да се издигнеш в тази сложна Касталия; ти действително си много подходящ за член на йерархията, но според мене повече за бонза, отколкото за послушник, напук на твоето име. Предричам ти голямо бъдеще, един ден ще станеш магистър и ще се числиш към сиятелствата.

Йозеф го изгледа тъжно.

— Шегувай се — каза той, борейки се с вълнението на раздялата. — Не съм толкова честолюбив, колкото си ти. И ако някога стигна до каквато и да е длъжност, ти отдавна вече ще си президент или кмет, университетски професор или член на министерски съвет. Мисли с приятелско чувство за нас, Плинио, и за Касталия, не се отчуждавай съвсем! При вас отвъд има и някои хора, които знаят за Касталия нещо повече освен шегите, разнасяни за нея там.

Те си стиснаха ръцете и Плинио замина.

През последната година около Йозеф във Валдцел настана затишие, изведнъж приключи неговата представителна и трудна функция на значително изявила се обществена личност. Касталия вече не се нуждаеше от защитник. Тази година Кнехт посвети свободното си време предимно на играта на стъклени перли, която все повече и повече го привличаше. Тетрадчицата от онова време с бележки за значението и теорията на играта започва с изреченията: „Целостта на живота, на физическия, както и на духовния, е един динамичен феномен, от който играта на стъклени перли всъщност обхваща само естетическата страна и при това я обхваща предимно във вид на ритмични процеси.“

Години на следване

Йозеф Кнехт бе вече почти двадесет и четири годишен. Със завършването на занятията във Валдцел приключваха ученическите му години и започваше времето на неговото свободно следване. С изключение на невинните момчешки дни в Ешхолц, те явно бяха най-веселите и най-щастливите в неговия живот.