Играта на стъклени перли

Винаги има нещо действително поновому чудно и вълнуващо красиво в лутащото се влечение за открития и завоевания на младеж, който за пръв път, свободен от училищна принуда, се устремява към безкрайните хоризонти на духовното, за когото още никоя илюзия не се е разсеяла, не е възникнало никакво съмнение нито в собствените способности за безкрайна отдаденост, нито в безграничността на духовния свят. Тъкмо за младежи със заложби, каквито имаше Йозеф Кнехт, които не са тласнати отрано чрез един-единствен талант към съсредоточаване в определена специалност, а според същината си се насочват към цялост, към синтез и универсалност, тази пролет на свободно следване нерядко бе време на пълно щастие, дори на опиянение; без предишната дисциплина от училището на елита, без душевната хигиена на упражненията по медитация и без деликатния надзор от страна на възпитателната колегия, за такива дарования тази свобода би могла да бъде тежка опасност и за мнозина да стане гибелна съдба, както се случва с безброй големи таланти във времената преди нашия днешен ред, в предкасталийските столетия. През известни периоди университетите от онова правреме просто гъмжат от млади фаустовски натури, които плуват с опънати платна в откритото море на науките и академичната свобода и претърпяват всички корабокрушения на необуздания дилетантизъм; нали самият Фауст е прототип на гениалния дилетант и на неговия трагизъм. Сега в Касталия духовната свобода на следващите бе неизмеримо по-голяма, отколкото била някога в университетите от ранните епохи, защото възможностите, предоставени за изследвания, с които се разполагаше, бяха много по-богати, освен това в Касталия напълно липсваха влиянието и ограничението на материалните съображения, на честолюбието, страховете, бедността на родителите, изгледите за прехрана и кариера и тъй нататък. В академиите, семинарите, библиотеките, архивите, лабораториите на педагогическата провинция всеки студент, що се отнася до неговия произход и изгледи за бъдеще, бе поставен на съвършено равна нога; йерархията се градеше само върху интелектуалните заложби, характера и качествата на учащите се. В материално и духовно отношение, напротив, повечето от свободите, изкушенията и опасностите, на които ставаха жертва много даровити хора в светските висши училища, в Касталия не съществуваха; ала и тук още дебнеха опасност, дяволщина и заслепение — достатъчно, — къде ли пък човешкото съществование е свободно от тях? Но касталийският студент все пак имаше някои възможности да избегне прегрешението, разочарованието и гибелта. Нему не щеше да се случи нито да се отдаде на пиянство, нито да погуби младежките си години поради шумните или тайните съзаклятнически обичаи на студентските корпорации, както известни студентски поколения от стари времена, и още: един ден той нямаше да направи откритието, че зрелостното му свидетелство е заблуда, че едва в течение на следването си се натъква на празноти в досегашното си образование, които трябва да запълва; редът на Касталия го пазеше от тези злини. И опасността да се пилее с жени или в спортни изстъпления не беше толкова голяма. Що се отнасяше до жените, то касталийският студент не познаваше нито брака с неговите изкушения и заплахи, нито предвзетото благонравие на някои предишни епохи, което принуждава студентите или към полов аскетизъм, или ги тласка към повече или по-малко продажни улични жени. И тъй като за кастилиеца нямаше брак, то нямаше и морал на любовта, насочена към брака. И тъй като за касталиеца нямаше пари, а и почти никаква собственост, за него не съществуваше и продажността на любовта. За провинцията беше обичайно бюргерските дъщери да не се женят толкова рано и в годините преди брака за тях един студент или учен бе особено желан като любим; той не питаше за произход и имот, привикнал беше да поставя най-малкото наравно духовните и виталните способности, имаше повече фантазия и чувство за хумор и трябваше, понеже нямаше пари, повече от другите да внася като залог себе си. В Касталия любимата на студент не познаваше въпроса: „Ще ме вземе ли?“ Не, той нямаше да се ожени за нея. Макар фактически и това вече да бе ставало; понякога, в редки случаи, студенти от елита по пътя на женитбата се връщаха назад към бюргерския свят и се отказваха от Касталия и принадлежността си към ордена. Но в историята на училището и ордена тези няколко случая на отцепничество едва ли играят друга роля освен на куриози.