Читаем Иконата полностью

Докато слизаше но стълбите, Николай Туркин с огорчение си повтаряше, че животът на Първия секретар Юрий Андроиов ежедневно се поддържа с лекарства, доставяни със самолет от Лондон. После излезе от посолството и отиде да се напие.

***

Да се добере човек до Британското посолство не беше лесна работа. Застанал на тротоара от другата страна на кея, Зайцев виждаше огромната жълтеникава сграда и дори горния край на колонадата пред гигантската резбована врата. Но не можеше просто да пресече улицата и да влезе.

Отпред все още тихата сграда бе защитена от масивна стоманена ограда с две големи врати за автомобили – една за „влизане“ и една за „излизане“. Също така непристъпни както и оградата, те се отваряха с електрически механизъм и в момента бяха плътно затворени.

От дясната страна имаше вход за пешеходци, охраняван на две места с метални решетки. При тротоара дежуряха двама милиционери и проверяваха всеки желаещ да влезе в сградата. Заека нямаше никакво намерение да им се явява. Между първата и втората решетка стоеше охраната на посолството: други две горили, този път наети от англичаните. Работата им бе да питат влизащите по какъв въпрос идват и да докладват в посолството. Не един и двама кандидати за виза се бяха опитали да се доберат до сградата през тази врата.

Зайцев тръгна безцелно към тясната уличка от задната страна на сградата, където се намираше входът за визовия отдел. В седем сутринта, три часа преди да отворят, пред вратата вече се бе събрала стометрова опашка. Много от хората явно бяха чакали цяла нощ. Ако застанеше отзад, редът му щеше да дойде най-рано след два дни. Зайцев отново се върна отпред. Този път милиционерите го изгледаха дълго и изпитателно. Уплашен, той се шмугна надолу към кея и зачака началото на работния ден и идването на дипломатите.

Малко преди десет се появиха и първите англичани. Пристигаха с коли. Спираха пред портата за „влизане“, където очевидно ги проверяваха, после вратата се отваряше колкото да влезе колата и отново се затваряше след нея. Зайцев си помисли да се приближи до някоя кола, но прозорците им винаги бяха затворени, пък и милиционерите бяха само на няколко метра. Хората в колите щяха да го помислят за някакъв просител и нямаше да му отворят. После щяха да го арестуват. Полицията щеше да разбере какво е направил и щеше да съобщи на Акопов.

Леонид Зайцев не беше свикнал да се сблъсква със сложни проблеми. Беше объркан, но и твърдо решен да осъществи намерението си. Просто искаше да предаде документа на хората със странното знаме. Затова през цялата дълга и гореща утрин не помръдна от мястото си. Гледаше и чакаше.

***

Найроби, 1983

Като всички съветски дипломати, Николай Туркин разполагаше с ограничено количество чужда валута, включително и кенийски шилинги. Скъпите „Ибис Грил“, „Алън Боби’с Бистро“ и „Карнивор“ не бяха по кесията му. Затова отиде в откритото кафене на хотел „Ню Стенли“ на улица „Кимати“, седна в градината, близо до старата акация, поръча си водка и бира и се отдаде на мъката си.

Половин час по-късно един мъж на неговата възраст, който бе преполовил бирата си на бара, стана от стола си и тръгна към него. Туркин чу някои да му казва на английски:

– Горе главата, приятелю, каквото и да, все ще се намери изход.

Руснакът вдигна глава. Американецът смътно познат. Сигурно беше някои от тяхното посолство. Туркин работеше в отдел К, контраразузнавателното звено на Първо главно. Работата му бе не само да следи съветските дипломати и да се грижи за конспиративността на местните операции на КГБ, но и да хвърля по едно око за уязвими западняци, които могат да бъдат вербувани. Като такъв, той имаше свободата да контактува с други дипломати, включително и западни — привилегия, на която не се радваше никой „редови“ руснак от мисията.

Именно заради тази свобода на придвижване и общуване офицерът на ЦРУ подозираше с какво всъщност се занимава Туркин и беше събрал кратко досие за него. Но нямаше за какво да се захване. Човекът беше съвършен продукт на съветския режим.

Туркин, от своя страна, също подозираше, че американецът най-вероятно работи за ЦРУ, но на него му бяха втълпявали, че всички американски дипломати са разузнавачи – наивна илюзия, която обаче предпазваше от грешки.

Американецът седна и му подаде ръка.

– Джейсън Монк. Ти си Ник Туркин, нали? Видахме се на градинското парти в Британското посолство миналата седмица. Изглеждаш, сякаш току-що са те назначили на Северния полюс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры
A Time for Patriots
A Time for Patriots

Welcome to Battlefield AmericaWhen murderous bands of militiamen begin roaming the western United States and attacking government agencies, it will take a dedicated group of the nation's finest and toughest civilian airmen to put an end to the homegrown insurgency. U.S. Air Force Lieutenant-General Patrick McLanahan vows to take to the skies to join the fight, but when his son, Bradley, also signs up, they find themselves caught in a deadly game against a shadowy opponent.When the stock markets crash and the U.S. economy falls into a crippling recession, everything changes for newly elected president Kenneth Phoenix. Politically exhausted from a bruising and divisive election, Phoenix must order a series of massive tax cuts and wipe out entire cabinet-level departments to reduce government spending. With reductions in education and transportation, an incapacitated National Guard, and the loss of public safety budgets, entire communities of armed citizens band together for survival and mutual protection. Against this dismal backdrop, a SWAT team is ambushed and radioactive materials are stolen by a group calling themselves the Knights of the True Republic. Is the battle against the government about to be taken to a new and deadlier level?In this time of crisis, a citizen organization rises to the task of protecting their fellow countrymen: the Civil Air Patrol (CAP), the U.S. Air Force auxiliary. The Nevada Wing — led by retired Air Force Lieutenant-General Patrick McLanahan, his son, Bradley, and other volunteers — uses their military skills in the sky and on the ground to hunt down violent terrorists. But how will Patrick respond when extremists launch a catastrophic dirty bomb attack in Reno, spreading radiological fallout for miles? And when Bradley is caught in a deadly double-cross that jeopardizes the CAP, Patrick will have to fight to find out where his friends' loyalties lie: Are they with him and the CAP or with the terrorists?With A Time for Patriots, the New York Times bestselling master of the modern thriller Dale Brown brings the battle home to explore a terrifying possibility — the collapse of the American Republic.

Дейл Браун

Триллер