Истински пари

Намирам се в свят, където се случват такива неща, осъзна Влаго. Нищо няма значение. Това прозрение му донесе усещането за пълна свобода.

— Г-н Мустак, зададох ви въпрос! — сопна му се Въртел.

— О, простете. Бях мошеник.

И… изведнъж усети, че полита! Това беше то! Усещането беше по-приятно, отколкото да се катери по сгради! Стигаше му дори само физиономията на Козмо! И на Гепи! Явно са били планирали всичко, а ето че сега целият план им се изплъзваше. Беше ги сложил всичките в джоба си и се носеше високо!

Въртел се поколеба.

— Като казвате мошеник, имате предвид…

— Измамник на доверие. Фалшификатор на няколко пъти. Честно казано, предпочитам термина нехранимайко.

Влаго видя погледите, които си размениха Козмо и Гепи и усети, че ликува. Ама не, ама как, не бяха очаквали такова нещо, нали така? Щеше да се наложи да се поизпотят, за да не изостанат. Въртел споделяше объркването им.

— Искам да съм сигурен, че ви разбирам правилно? Изкарвал сте си прехраната с престъпления?

— Най вече се възползвах от хорската алчност, г-н Въртел. А мисля, че в цялата работа имаше и нещо образователно.

Г-н Въртел поклати глава удивен и от ухото му изпадна щипалка, чиято поява изглеждаше напълно закономерна.

— Образователно? — повтори той.

— Да. Много хора научиха, че никой не продава истински диамантен пръстен за една десета от реалната му стойност.

— А след това заехте една от най-висшите държавни служби в града? — повиши глас Въртел, за да се чуе въпросът му над смеха.

Хората се отпуснаха. Бяха стояли с притаен дъх твърде дълго.

— Наложи се. В противен случай щях да бъда обесен — обясни Влаго. — Отново.

Г-н Въртел изглежда се стъписа и се обърна към Ветинари.

— Милорд, сигурен ли сте, че искате да продължим?

— О, да — потвърди Ветинари. — Само смъртта може да ни спре, г-н Въртел.

— Ъм… значи са ви бесили и преди? — продължи разпита си Въртел.

— О, да. И не исках да ми се превръща в навик.

Последва нов изблик на смях. Въртел се обърна към Ветинари, на чието лице се беше появила бегла усмивка.

— Вярно ли е това, милорд?

— Действително — потвърди Ветинари спокойно. — Миналата година г-н Мустак беше обесен под името Албърт Блещук, но се оказа, че има много здрав врат, което стана ясно, когато го полагаха в ковчега му. Вие, г-н Въртел, вероятно сте запознат със стария принцип Quia Ego Sic? Ако човек оцелее след като бъде провесен за врата, вероятно е избраник на боговете и го очаква някаква друга съдба. И след като съдбата се беше оказала благосклонна към него, аз реших да го освободя условно и да му възложа да възстанови Пощенската служба. Същата задача вече беше отнела живота на четирима мои чиновници. Ако той я доведеше до успешен край, това щеше да е чудесно. Ако пък се провалеше, поне щеше да спести на града разходите по ново обесване. Макар и привидно жестока, тази малка шега, за моя радост, даде отлични резултати. Сигурен съм, всеки ще се съгласи, че пощата си върна неоценимата роля за града. Оказа се, че вълкът наистина може да си смени нрава!

Г-н Въртел кимна автоматично, опомни се, седна и се зае да рови в записките си. Явно си беше изгубил мястото.

— Което ни отвежда до въпроса с банката…

— Г-жа Охол, дама, която мнозина имаха удоволствието да познават, неотдавна ми довери, че умира — отвърна Ветинари сухо. — Помоли ме за съвет, как да уреди бъдещето на банката, при положение, че очевидните й наследници бяха, по нейните собствени думи: „противна сбирка невестулки, с каквато да не ти се налага да се разправяш“…

Всичките тридесет и един адвоката на семейство Охол се изправиха и заговориха като един, което щеше да струва на клиентите им общо 119,28 АМД.

Г-н Въртел ги изгледа кръвнишки.

Независимо какво беше казано по-рано, г-н Въртел не се радваше на уважението на юридическата общност на Анкх-Морпорк. Той се радваше на техния страх. Смъртта не беше притъпила неговата енциклопедична памет, неговото лукавство, неговото умение да развива заплетени аргументи, нито изпепеляващия му поглед. Не ме предизвиквайте точно днес, казваше този поглед в момента на останалите адвокати. Не ме предизвиквайте, защото ако го направите ще смъкна плътта от костите ви и ще изсмуча даже костния мозък. Нали се сещате за всички онези томове с кожени подвързии, дето държите на рафтове зад бюрата си, за да впечатлявате клиентите си. Аз съм ги изчел всичките и съм написала поне половината. Хич не изпробвайте търпението ми, защото не съм в настроение.

Един по един, те седнаха по местата си.20

— Мога ли да продължа? — обади се Ветинари. — Доколкото знам, по-късно г-жа Охол е интервюирала г-н Мустак и е преценила, че той е отличен кандидат за поста управител на банката, в най-добрите традиции на семейство Охол и най-добрият възможен настойник за кучето Г-н Каприз, което по стечение на обстоятелствата, е председател на банката.

Козмо се изправи бавно на крака и пристъпи в центъра на откритото пространство.

— Протестирам най-категорично срещу твърдението, че този шарлатанин се вписва в традициите на моето… — подхвана той.