Истински пари

— В живота си нищо не съм откраднала! — тросна се г-ца Драперия, обуздала емоциите си донякъде. — Бяха в гардероба му… — тук тя се поколеба и реши, че е по-добре да бъде опозорена, отколкото незабележима. — И не ми пука какво мисли по въпроса лейди Диърдри Трезве! Освен това, ги прегледах! Баща ви е продал златото и го е принудил да подправи сметките! И какво ли още не!

— … к’асива пепе’уда — провлачи Козмо и примига към Ветинари. — Ти веч’ не си аз. Минах една миля в твойте ’бувки!

Влаго също пристъпи към него. Козмо имаше вид сякаш всеки момент ще се взриви или ще припадне, или ще се метне на врата на Влаго, мърморейки нещо като „тис’ми аааай-доб’ия пърятел, тъйсие, сам’ тияз с’ещу с’ета, пърятел“. По лицето му се стичаше зеленикава пот.

— Мисля, че имате нужда да полегнете, г-н Охол — каза му Влаго ведро.

Козмо опита да фокусира погледа си върху него.

— То’а е доб’а болка — довери му подгизналият мъж. — И’ам си шапка, и’ам си шпаг’от ’илядъ м’же.

В следващия момент едно стоманено острие със зловещ червеникав отенък се появи с метално свистене и се оказа насочено между очите на Влаго. Острието не трепваше. Самият Козмо се тресеше и гърчеше, но шпагата оставаше напълно неподвижна.

Приближаващите стражници се поколебаха. Все пак, планираха да доживеят до пенсия.

— Моля, никой да не се приближава. Мисля, че ще се справя — каза Влаго, вперил поглед в острието. Моментът изискваше деликатност…

— О, това са пълни глупости — извика Пучи и пристъпи напред сред тропот на токчета. — Нищо лошо не сме направили. Все пак, златото си е било наше. На кого му пука какво е надраскал в тия негови тефтери?

Адвокатските флангове на семейство Охол се изправиха много предпазливо, а двамата юристи, наети от Пучи, започнаха да й шепнат нещо на ухо. Тя не им обърна внимание. Ето че всички бяха обърнали поглед към нея. Тя беше център на внимание, а не брат й.

— Г-це Охол, дали бихте могла да запазите тишина? — сряза я Влаго. Неподвижното острие го тревожеше. Явно някаква част от Козмо все още се държеше.

— О, да, ясно, че ще искате да млъкна, ама няма! — отвърна Пучи самодоволно и, сякаш Влаго се беше сблъскал с отворен тефтер, тя се втурна с главата напред без да мисли. — Как може да сме откраднали нещо, което си е било наше? И какво ако татко е измислил по-добро приложение за проклетото злато? То и без това само си седеше там! Сериозно, толкова ли сте тъпи? Всички така правят. Това не е кражба. Тъй де, златото продължава да съществува, нали? По пръстени и подобни. Не е като да сме го изхвърлили. На кого му пука къде е точно?

Влаго устоя на желанието да погледне другите банкери в залата. Всички така правят, значи? Пучи нямаше да получи много картички за Прасоколеда тази година. А брат й я зяпаше ужасен. Останалите членове на клана, които не продължаваха да се борят с крема, бяха заети да оставят впечатлението, че никога не се виждали Пучи преди. „Коя е тази луда жена?“, казваха лицата им. Кой я е пуснал тук? Какви ги говори тя?

— Мисля, че брат ви е много болен, г-це — каза й Влаго.

Пучи тръсна действително красивите си къдрици пренебрежително.

— Не го мислете него, той само се занася, защото търси внимание. Глупави момчешки прищявки. Искал да бъде Ветинари. Сякаш някой с всичкия си би…

— От него се лее зелена пот — прекъсна я Влаго, но тя не чуваше нищо. Той се взря в изстрадалото лице на Козмо и всичко си дойде на мястото. Брада. Шапка. Шпага, представляваща нечия просташка идея как би изглеждало острие, направено от човешка кръв. Ами убийството на онзи майстор на пръстени? Какво се криеше под тази воняща ръкавица…

Това е по моята част. Знам как да се справя.

— Простете, вие сте лорд Ветинари, нали? — попита Влаго.

За момент Козмо се стегна и по лицето му мина бегъл царствен израз.

— Точно така! — каза той и повдигна вежда. Но след миг тя увисна, а с нея и цялото му лице. — Имам пръстен. Пръстена на Вет’нари. Обаче си е мой. Добра болка…

Шпагата също клюмна.

Влаго сграбчи лявата ръка на мъжа и дръпна ръкавицата. Тя се отдели с мляскащ звук и отвратителна, невъобразима воня. Най-близкия стражник повърна. Толкова много цветове, помисли си Влаго. Толкова много… шаващи неща…

А ето го и него, ясно забележим сред подпухналата плът, мрачния отблясък на тъмнита. Влаго сграбчи другата ръка на Козмо.

— Милорд, сега, когато вие сте патриций, мисля, че трябва да излезете навън, за да приветствате хората…

Козмо някак успя да поеме контрол над устата си отново, колкото да каже:

— Да, така трябва… — преди да добави — не ми е добре. Пръстът изглежда странно…

— Слънцето ще му се отрази добре — Влаго го поведе леко навън. — Вярвайте ми.

Глава 13

Гладис си прави услуга — Домът на смеха — Историята на г-н Непреклон — Ползата от клоуните като болногледачи е поставена под въпрос — Бухльо се сдобива с ангел — Тайната на златото (не точно драконова магия) — Завръщането на зъбите — Ветинари гледа напред — Банката триумфира — Малкият подарък на Глупър — Как да съсипем чудесен ден