Истински пари

— Те си знаят, че ако отмъкнат дори един фардинг, ще бъдат обесени — включи се Непреклон. — Това се счита държавна измяна, както знаете.

— Бива си го вашето семейство — отвърна Влаго втрещен.

— Мога да ви уверя, че дори не би им хрумнало да откраднат нещо, защото са много предани — бързо се намеси бригадирът и изгледа Непреклон намръщено.

— По-рано за първо провинение са се разминавали само с отсечена ръка — допълни г-н Непреклон, задълбочен в топлите роднински отношения, царящи в това семейство.

— А те добри пари ли изкарват? — попита Влаго и внимателно пристъпи между двамата мъже. — Имам предвид като надници?

— Около петнадесет долара на месец. Работата им е разпределена — каза Сумрак. — Но някои от старите дами не изкарват и толкова. Получаваме доста дефектни елими.

Влаго се загледа във Фалшивото пени. То се извисяваше през централната галерия на сградата и изглеждаше почти прозрачно за нещо толкова огромно. Самотният голем, който трополеше вътре в колелото, имаше плочка закачена на врата му. Това означаваше, че когато са го изработили, не са му дали глас. Влаго се зачуди дали Съюзът на големите беше запознат с този случай. Те успяваха да открият големи къде ли не.

Докато Влаго наблюдаваше, колелото забави ход и спря. Безмълвният голем застана мирно. Влаго отново се обърна към бригадира.

— Интересно ми е, защо се занимавате с тези златисти монети? Защо не правите доларите от истинско злато? Да не се опасявате, че хората пак ще почнат да обрязват краищата на монетите?

— Изненадан съм, че джентълмен като вас е запознат с тоя номер, сър — каза бригадирът смутен.

— Аз проявявам жив интерес към криминалния ум — отвърна Влаго малко по-бързо, отколкото беше възнамерявал. Но не беше лъжа. Беше достатъчно да насочи интереса си към опознаване на собствената си личност.

— Браво на вас, сър. Ами да, какво ли не сме виждали — хората кълцат злато от краищата на монетите, боядисват ги, позлатяват ги, издълбават дупки и ги запълват с друг някакъв метал. Даже се случва повторно да ги отливат след като са размесили златото с мед. Много чиста работа. Кълна се, сър, има хора, които губят по два дни да замислят как да измъкнат с измама пари, които биха изкарали с честен труд за един ден!

— Не! Сериозно!?

— Да пукна, ако лъжа, сър — потвърди Сумрак. — Що за човек с всичкия си прави такова нещо?

Ами, аз например, до неотдавна, помисли Влаго. Просто така е по-забавно.

— Наистина нямам представа — каза той на глас.

— Та, ето затова градският съвет реши монетите само да изглеждат златни. Направени са предимно от моряшки месинг, понеж’ той е достатъчно лъскав. Вярно че хората не са се отказали да правят фалшификати, ама не е никак лесно, пък и Стражата ги погва веднага. И поне така не крадат златото от монетите — довърши обяснението си Сумрак. — Това ли ще е всичко, сър? Нали разбирате, чака ни още работа днес и ако не сколасаме, ще се наложи да оставаме след работното време. Обаче тогава ще трябва да изработим повече пари, за да си платим полагащите ни се извънредни и ако някой от момците се е поизморил и се пипка, ще се окаже, че печелим парите по-бързо, отколкото ги изработваме. Пък това, отдето и да го гледаш, си е главоблъсканица…

— Искате да кажете, че ако останете след работно време, трябва да работите още повече извънредно, за да си платите извънредните часове? — Влаго се опитваше да си изясни как един пълен парадокс може да мине за логичната мисъл, стига достатъчно много хора да се съгласят, че е логична.

— Точно тъй, сър — каза Сумрак. — Пък тръгнеш ли по тоя път, нищо чудно да те докара до лудост.

— При това пътят няма да никак дълъг — кимна Влаго в съгласие. — Имам само още един въпрос. Как е организирана охраната ви?

Непреклон се изкашля.

— В монетния двор се влиза само през банката и щом тя бъде затворена, тук не може да се проникне, г-н Мустак. По споразумение със стражата, свободните от дежурство полицаи патрулират в двете сгради нощем, придружени от някои от нашите пазачи. Разбира се, тук вътре те носят подобаващата банкова униформа, понеже униформата на стражниците е толкова раздърпана. Но присъствието им е полезно, защото те все пак са професионалисти, нали разбирате.

Аха, помисли си Влаго, кой да предположи, че собственият ми опит с ченгетата ще е по-задълбочен от опита на г-н Непреклон. Парите вероятно са в безопасност, но съм сигурен, че имате страхотни разходи за кафе и писалки.

— Аз по-скоро имах предвид, как е организирана охраната през деня? — поясни Влаго.

Мъжете от бараките го гледаха неразбиращо.

— А, това ли — сепна се Сумрак. — Ами, то ние сами си я организираме. Редуваме се. Тази седмица Чарли Младока е дежурен по охрана. Покажи му палката, Чарли.

Един от мъжете измъкна едра пръчка от вътрешността на палтото си и притеснено я повдигна.

— Преди имаше и значка, ама я затрихме някъде — каза Сумрак. — Ама то и без туй нямаше много полза от нея, ’щото то ние си знаем чий ред е. И когато си тръгваме, дежурният винаги ни напомня да не крадем нищо.

Последва тишина.