Истински пари

В крайна сметка г-н Пруст реши да рискува и да използва своя нов долар, за да купи от съседния магазин пакетче тютюн за лула Веселият Моряк, малко ментови бонбони и списание „Какво наново?“. Г-н „Чистника“ Преденпост от своя страна, веднъж щом му обясниха идеята, прие банкнотата и отиде с нея отсреща у г-н Каруцарин, месарят. След като му изложиха всичко подробно, месарят предпазливо се съгласи да му платят кило наденички с новия долар и освен това даде на Влаго „кокал за ваш’то малко кутре“. Най-вероятно Г-н Каприз никога не беше виждал истински кокал преди. Той само се въртеше около него предпазливо и явно очакваше кокалът да изписука.

Улица Десета Яйчна беше заета от дюкяните на дребни търговци, които продаваха дреболии на дребно, за незначителни суми и с малка печалба. На такава улица човек трябваше да ограничи размаха на мисълта си. Това не беше гостоприемно място за велики идеи. Тук всички се взираха в подробностите. Това бяха мъже, които получаваха много повече фардинги, отколкото долари.

Някои от останалите магазини вече пускаха кепенците и приключваха работа за деня. Привлечени от Анкх-Морпоркския инстинкт, който им подсказваше че става нещо интересно, собствениците им се скупчиха, за да не го пропуснат. Тук всички се познаваха. Всички търгуваха помежду си. И всички познаваха Влаго фон Мустак, Златния мъж. Събралите се разглеждаха банкнотите старателно и ги обсъждаха крайно сериозно.

— Ама това си е просто бележка „Ще имаш да вземаш“.

— Добре, но да предположим, че ти трябват парите?

— Ще ме прощавате, ама идеята не е ли, че бележката сама по себе си е пари?

— Добре тогава, от кого имаш да вземаш?

— Ъм… от Джак, защото… Не, чакай малко… Това са истински пари, нали така?

Влаго се ухили доволно, докато дискусията се люшкаше напред-назад. Току пред очите му като някаква чудна гъба изникваше чисто нова теория за парите — израстваше в сумрак и беше напълно куха. Тези мъже брояха и половинките фардинг и нощем държаха касата под леглото си. Те отмерваха брашно и стафиди до стотни и хилядни с очи неотклонно вперени в стрелката на кантара, защото бяха мъже, живеещи на ръба. Ако Влаго успееше да ги убеди, че книжните пари са добра идея, можеше спокойно да счита, че ако вече не е излязъл сух от водата, то поне се е разминал съвсем леко подгизнал.

— Е, и мислите ли, че може да влязат в работа? — вмъкна той, когато разговорът затихна.

Общото мнение беше, че може да се ползват, но трябвало да изглеждат „по-засукани“, както се изрази „Чистника“ Преденпост.

— Нъл’ знайте, с по-завъртени букви и кое що.

Влаго се съгласи с тях и връчи на всеки по една банкнота за спомен. Бяха си ги заслужили.

— Пък ако се окаже, че тия хартийки не струват, колкото развалено уахуни — заключи г-н Пруст, — поне винаги ще ни остане златото, нали? Заключено на сигурно място в мазето?

— О, да, не може без златото — съгласи се г-н Каруцарин.

Всички закимаха утвърдително и Влаго усети как ентусиазмът му увяхва.

— Но нали се разбрахме, че златото не ви е нужно? — възрази той.

Всъщност нищо такова не се бяха разбирали, но си струваше да опита.

— Да, няма нужда да ни е в ръцете, ама трябва да е все някъде — обясни г-н Каруцарин.

— Да, за да не могат банките да лъжат — заяви г-н Преденпост с онази непоклатима увереност, характерна за най-информираното от всички създания, „Мъжът В Кръчмата“.

— Но аз се надявах, че ще разберете. Нямате нужда от злато! — настоя Влаго.

— Тъй си е, сър — успокои го Преденпост. — Стига само все някъде да го има.

— Ъъ, случайно да имате представа, защо е толкова наложително златото да го има? — поинтересува се Влаго.

— За да не могат банките да лъжат — повтори Преденпост, воден от убеждението, че истината се постига чрез повторение.

Одобрителни кимания потвърдиха, че това мнение се споделя от всички на улица Десета Яйчна. Стига само златото да беше налично някъде, това щеше да задължи банките да бъдат почтени и всичко щеше да е наред. Влаго почувства благоговение пред такава вяра. Наличието на злато явно можеше да накара и чаплите да спрат да ядат жаби. Но истината е, че няма сила в света, която може да принуди една банка да бъде почтена, ако тя няма желание.

Но дори и така, не беше лошо като за начало. Беше положил обещаващи основи.

Започна да вали. Нищо сериозно, само лек дъжд, при който почти може да минеш без чадър. По улица Десета Яйчна никога не се мяркаха файтони, защото не можеха да очакват да качат пътници там, но един беше спрял на ъгъла с Губещата се улица. Конят беше оклюмал в хамута си, файтонджията се беше привел, увит в сиво палто, фенерите на файтона примигваха в мрачината. Дъждът уверено напредваше към своята по-тежка, обилно квасеща фаза и файтонът беше съвсем добре дошъл.

Влаго бързо го приближи и се качи, но вътре го посрещна нечий глас:

— Добър вечер, г-н Мустак. Много се радвам най-после да се запознаем. Аз съм Пучи. Убедена съм, че ще си станем много добри приятели…