Истински пари

— Да, ама аз нямам вашето… Нямам представа как да започна… Т.е. трябва ми нещо, от което да гледам… Така де, веднъж щом нещо вече е измислено, аз мога…

Сигурно вече е към четири сутринта, помисли си Влаго. Четири часа! Мразя когато в рамките на един ден два пъти става четири часа…

Той дръпна лист хартия и един молив от кутията на Бухльо.

— Виж — каза той, — започваш с…

С какво да започне?

— Богатство — отговори си сам на глас. — Богатство и стабилност, каквито внушава фасадата на банката. Включваш множество завъртени орнаменти, за да е трудно да се копират. После… панорама, изглед от гада… Да! Анкх-Морпорк — все пак, градът е най-важен! Главата на Ветинари, разбира се, хората ще го очакват, и една голяма дебела единица, за да схванат идеята. О, и гербът на града, без него не може. А тук долу — моливът се движеше все по-бързо — място за подписа на председателя, т.е. за отпечатъка от лапата му. Така, а на гърба… ами, каквото и да е, но да е с много фини детайли. Някой бог ще придаде тежест. Някой от по-приветливите. Как му беше името на онзи с тризъбеца? Такъв някакъв. Съвсем тънки контури, Бухльо, това ни трябва. А, и лодка. Обичам лодки. И пак да им напомним, че банкнотата е на стойност един долар. Какво още… о, да, нещо мистично винаги се приема добре. Хората вярват на всичко, което звучи мистериозно и древно. „Не чини ли петак, подаден на вдовица, повече от недосегаемия слънчев диск?“.

— Това пък какво означава?

— Идея си нямам — каза Влаго. — Ей сега го измислих.

Той продължи да скицира още малко и после подаде листа на Бухльо.

— Нещо такова. Направи опит. Мислиш ли, че ще се получи?

— Ще се постарая — обеща Бухльо.

— Добре. Ще се видим ут… По-късно днес. Игор ще се погрижи за теб.

Бухльо вече се взираше пред себе си с празен поглед. Влаго дръпна Игор настрана.

— Само козметични промени, ясно?

— Както желаете, шър. Прав ли шъм да шмятам, че гошподинът не желае да ши има вжемане-даване шъш штражата?

— Напълно.

— Никакъв проблем. Може би ще е удачно да му променим името?

— Чудесна идея. Идеи?

— На мен ми допада Менгеме, шър. А жа първо име ми хрумва Прекомер.

— Сериозно? Откъде точно ти хрумват такива идеи? Не ми отговаряй! Прекомер Менгеме… — поколеба се Влаго, но защо да си прави труд да спори по това време а нощта? И по-точно по това време на ранното утро?

— Прекомер Менгеме, значи. Добре, погрижи се той изобщо да забрави името Дженкинс — допълни Влаго, което, както осъзна по-късно, при дадените обстоятелства, беше непростима липса на далновидност от негова страна.

Той успя да се върне в спалнята си без дори да се наложи да се крие. По малките часове на нощта пазачите отдавна вече са оклюмали. Нали всичко е заключено? Кой ли пък ще тръгне да влиза с взлом?

Долу, в подземието, под отлично съешения таван, художникът, доскоро известен като Бухльо, се взираше в скицата на Влаго и усещаше как мозъкът му започва да кипи. Той действително не беше, в точния смисъл на думата, луд. В определени аспекти той беше изключително нормален. Изправен пред свят, твърде сложен, объркан и неразбираем, той беше успял да го смали до миниатюрен балон, побиращ само него и палитрата му.

— Г-н Игор?

Игор вдигна поглед от щайгата, в която ровичкаше. Държеше в ръце нещо, което приличаше на голям гевгир.

— Ш какво мога да шъм ви полежен, шър?

— Можете ли да ми намерите някакви стари книги с рисунки на богове и лодки, и може би изгледи от града?

— Нешъмнено, шър. На улица Дървеняк има книжен антиквариат.

Игор остави металния уред настрана, дръпна опърпана кожена чанта изпод масата и, след кратък размисъл, сложи в нея един чук.

Дори в своя ограничен свят новоизлюпеният г-н Менгеме осъзна, че толкова безбожно късен (или ранен) час не беше най-удачното време за пазаруване.

— Ъм, нямах предвид веднага. Мога да изчакам докато съмне — увери той Игор.

— О, аж винаги пажарувам нощем, шър — отвърна Игор. — Ошобено, когато ишкам да купя нещо… по-ижгодно.

Влаго се събуди далеч по-рано, отколкото беше планирал. Г-н Каприз се беше изправил върху гърдите му и стискаше писукащия си кокал в уста. В резултат Влаго бе обилно покрит със слюнка.

Зад Г-н Каприз, Влаго забеляза Гладис. Зад Гладис имаше двама души, облечени в черно.

— Негова светлост се съгласи да ви приеме, г-н Мустак — каза един от мъжете приветливо.

Влаго опита да избърше слюнката от ревера си, но само замаза костюма.

— А аз изразил ли съм желание да се видя с него?

Единият мъж се усмихна широко.

— Ооооо, да!

— След обесване винаги огладнявам — сподели Лорд Ветинари, като внимателно обработваше твърдо свареното си яйце. — На вас как ви се отразява?

— Ъм… ами, бесили са ме само веднъж — отвърна Влаго. — Но помня, че храната ми беше последна грижа.

— Мисля, че се дължи на хладния сутрешен въздух — продължи Ветинари, без да обърне внимание на думите му. — Той изостря апетита.

Патрицият погледна Влаго за първи път и придоби загрижен вид.

— О, но вие не се храните, г-н Мустак. Трябва да хапнете нещо. Изглеждате отслабнал. Надявам се работата не ви изтощава?