Истински пари

Някъде по пътя към двореца Влаго трябва да беше преминал в някое съседно измерение. Трябваше да е станало нещо такова. Нямаше друго обяснение.

— Ъм, кого са обесили? — попита той.

— Бухльо Дженкинс, фалшификатора — отвърна Ветинари, отдаден на отделянето на белтъка от жълтъка с хирургическа точност. — Дръмнот, може би г-н Мустак ще предпочете плодове за закуска? Или онази разкъсваща вътрешностите смес от семена и ядки, която ти толкова харесваш?

— Напълно е възможно, сър — съгласи се секретарят.

Ветинари се приведе напред сякаш се канеше да включи Влаго в някакъв заговор.

— Мисля, че готвачът приготвя пушена херинга за охраната. Има крайно подсилващ ефект. Вие наистина изглеждате доста блед. Не намираш ли, че г-н Мустак изглежда блед, Дръмнот?

— На ръба на изтощението, сър.

Усещането беше като да ти изливат киселина в ухото съвсем бавно, мислеше си Влаго трескаво, и всичко което успя да каже, беше:

— Добре посетено обесване ли беше?

— Не особено. Мисля, че не беше достатъчно добре разгласено — отвърна Ветинари. — А и, разбира се, г-н Дженкинс не беше осъден за някое брутално кърваво убийство, каквото би привлякло оживена тълпа. Но самият Бухльо Дженкинс не пропусна обесването си, о да. Може да не е прерязал ничие гърло, но смучеше кръвчицата на града, капка по капка.

Ветинари беше успял да отстрани и изяде целия белтък от яйцето си и беше оставил лъскавия жълтък цял и непокътнат.

Какво бих направил аз на мястото на Ветинари, ако открия, че затворът ми съвсем скоро ще стане за посмешище? Нищо не подкопава авторитета така, както смехът, помисли си Влаго. И, което е по-важно, какво би направил Ветинари, на своето собствено място?

Би обесил някой друг, разбира се, какво друго. Би намерил някой друг, осъден на смърт нещастник, приблизително приличащ на липсващия затворник, и би му предложил сделка. Вярно че обесването няма да му се размине, но ще бъде обесен под името Бухльо Дженкинс. Междувременно ще се разнесе слух, че дубльорът е бил помилван, но преди да го освободят е загинал злощастно в затвора. Така милата му майчица или жена и деца ще си спестят срама и ще получат една торба пари като обезщетение. А тълпата пък ще си получи зрелището. Също тъй, с малко късмет, в момента Търбух беше пренасочен на нова позиция — почистване на плювалници, може би. Изобщо, човек би останал с най-общото впечатление, че изглежда е била раздадена справедливост… в някаква степен. А обществото като цяло ще бъде приканено да проумее, че престъпления срещу града могат да си позволят да извършват само онези измежду гражданите, които се радват на железни вратове, но дори и те е добре да се замислят какво правят.

Влаго осъзна, че опипва врата си. Понякога все още се будеше нощем с образа на онзи последен момент преди бездната да се отвори под краката му…

Ветинари го наблюдаваше с нещо, което не беше точно усмивка, но Влаго остана със смущаващото чувство, че когато се опитва да мисли като Ветинари, негова светлост някак успява да се вмъкне в тези мисли необезпокоявано като голям черен паяк, плъзгащ се по бананова кора, и да се разрови, където изобщо не му беше работа да рови.

С внезапна увереност Влаго прозря, че Бухльо така или иначе е щял да преживее обесването си. Никой не би унищожил такъв талант с лека ръка. Точно като Влаго преди време, фалшификаторът щеше да се изтърси от бесилката направо в чисто нов живот, предложен му от самите ангели. В случая на Бухльо, ангелите сигурно биха му предложили да се нанесе в приятна, ярко осветена стая с осигурена храна, вътрешна тоалетна, която се почиства редовно и достатъчно мастило да се удави в него човек. В интерес на истината, вероятно Бухльо точно така си представяше рая. А Ветинари… щеше да е впрегнал най-добрият фалшификатор в света да работи за Града.

О, по дяволите. Аз му обърках плановете. Аз застанах на пътя на Ветинари!!!

Златисто-оранжевата сфера на пренебрегнатия жълтък проблясваше на чинията на Патриция.

— Вашите великолепни планове за отпечатване на книжни пари напредват? — попита негова светлост. — Чувах да се говори доста по въпроса.

— Кое? О, да. Бих искал да сложа главата ви на еднодоларовата банкнота, моля.

— Ама, разбира се. Отлично място за полагане на глава, като се имат предвид някои други места, които ми хрумват.

Като например острия край на дървен кол. Добре, осъзна Влаго, докато обмисляше абсолютно-лишената-от-заплахи-забележка, той се нуждае от мен. Но докога?

— Вижте, аз…

— Може би вашият плодотворен ум ще ми помогне да реша една малка загадка, г-н Мустак — Ветинари попи устните си със салфетка и избута стола си назад. — Моля, последвайте ме. Дръмнот, моля, донеси пръстена. И щипците, разбира се, за всеки случай.

Той се отправи към балкона, с Влаго по петите си и се облегна на парапета, с гръб към мъгливия град.

— Все още е доста облачно, но мисля, че слънцето ще пробие съвсем скоро, не сте ли съгласен? — отбеляза Патрицият.