Юлиан

— От всички вери митраизмът е най-дяволската. Всъщност още има мнозина, които почитат Митра — повечето от тях войници, невежи хора, въпреки че и някои философи или самозвани философи, като например Ямблих, клонят към това учение. Срещнах го веднъж — изключително грозен човек, сириец. От Халкида, струва ми се. Почина преди няколко години, много тачен от тесен кръг почитатели. Прозата му винаги ми се е струвала съвсем неясна. Твърдеше, че изхождал от Платоновата философия. И естествено поддържаше, че Исус е лъжепророк и Светата Троица — нелепост. И тогава, в пълното си умопомрачение, измисли своя троица, основана на Платон.

Увлечен от страстта си към философски обяснения, Мардоний забрави своя унесен слушател, който едва ли разбираше и половината от думите му. Но все пак общият смисъл на това, което казваше, беше съвсем ясен: Хелиос е проява на единния бог и още съществуват хора, като тайнствения Ямблих, които го почитат.

— Според Ямблих има три свята, три царства на съществованието, като над всяко стои единния бог, чието видимо въплъщение е Слънцето. Първият от тези светове е рационалният свят, който може да бъде схванат с разума. Всичко това ще намериш у Платон, когато стигнем до него, ако изобщо стигнем до него, както бавно напредваш. Вторият е междинният — измислица на самия Ямблих — свят, надарен с разум и управляван от Хелиос-Митра с множество помощници, които се оказват старите божества в нов, различен вид: на първо място Серапис, при когото се връщат душите след смъртта; красивият Дионис; Хермес, разумът на вселената; и Асклепий, който вярваме, че действително е живял и бил прочут лечител, почитан от прадедите ни като спасител и лечител.

— Като Исус, нали?

— Да, нещо подобно. Накрая третият свят е нашият свят, светът, който възприемаме със сетивата. Слънцето заема междинно положение между тези три свята. Светлината е добро, мракът — зло. И Митра е мостът, звеното, което свързва човека и божеството, светлината и мрака. Както виждаш — или както ще видиш, — само част от това учение се основава на Платон. По-голямата част е от персийски произход — произлиза от персийския герой Митра, който живял (ако не е измислен) преди хиляда години. За щастие с раждането на Исус и с тайнството на Светата Троица се сложи край на всички тези нелепости.

— Но Слънцето все още съществува.

— Ако бъдем съвсем точни, Слънцето вече не съществува в този момент. — Мардоний стана. — То залезе и ние сме закъснели за вечеря.

Ето как осъзнах единния бог, Хелиос-Митра ме призова насън и аз буквално съзерцавах светлината му. Оттогава не бях вече сам. Слънцето беше моят закрилник.

През онези години аз се нуждаех от опора и утеха, тъй като непрекъснато бях под гнета на опасността, която ме заплашваше. Щяха ли да ме убият като баща ми? Често си представях как Констанций и аз се срещаме съвсем случайно на хълма в имението на баба ми. Във въображението си винаги виждах императора сам — строг, но добър. Разговаряме за литература. Той е възхитен от обширните ми познания. (Приятно ми беше да хвалят начетеността ми.) След това се сприятеляваме и накрая той ми позволява да прекарам живота си в имението на баба, тъй като погледът ми го е убедил, че не се стремя към светски блага, че нито желая трона му, нито търся отмъщение за смъртта на баща си. Безброй пъти в мисълта си му привеждах убедителни доводи и накрая той, просълзен, винаги изпълняваше желанието ми, защото не виждаше у мен никакво лукавство и чувствуваше, че съм искрен.

Странни същества са хората. По това време наистина бях искрен. Бях точно такъв, какъвто се описах. Не желаех власт; или поне така си мислех. Наистина си въобразявах, че искам да живея тих живот. А всъщност какво стана? Разбих Констанций и се възкачих на трона. Като знам това сега, и ако аз бях Констанций, а той онова мечтателно момче на хълма във Витиния, веднага щях да отнема живота на този млад философ. Но тогава никой не знаеше кой бях аз, нито какъв ще стана.

III

На единадесет години животът ми се измени рязко. Една сутрин през май се занимавах с Мардоний — рецитирах Хезиод и правех немалко грешки, — когато Гал влезе в стаята.

— Умря. Владиката умря. В черквата. Умря, така изведнъж.

Мардоний се прекръсти. Аз също се прекръстих. След миг при нас дойдоха духовници, чиновници, прислуга. Всички бяха смутени и разтревожени, защото смъртта на константинополския владика е изключително събитие и кой ще го наследи, е въпрос от значение за цялата империя. Ако императорът е галилеянин, той има решаващата дума при избора на нов владика. Но Констанций беше на хиляда мили от Константинопол, на персийската граница. Така че няколко седмици владика не бе избран и никой не знаеше какво да прави с Гал и мене. За щастие вуйчо ми комит Юлиан се намираше в града и в деня след погребението дойде да ни види.

— Той ще ни убие, нали?

Страхът правеше Гал безразсъден.

Усмивката на комит Юлиан не беше много убедителна.

— Разбира се, че няма. В края на краищата вие сте потомци на Константин Велики.