Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

За първи път техникът забеляза бледобелезникавото зарево, което витаеше около посетителя му, сякаш той е бил потопен в перлен прах. Вдигна бластера и с присвити от учудване и подозрение очи натисна спусъка.

Молекулите на въздуха, обхванати във внезапния изблик на разкъсване на атоми, се превърнаха в нажежени, горящи йони и отбелязаха ослепителния тънък лъч, който удари по сърцето на Малоу и… се разпръсна!

Докато търпеливото изражение на Малоу въобще не се промени, атомните сили, които се бяха нахвърлили върху него, се самоунищожиха, срещнали крехкото перлено озарение, и отскочиха, за да се стопят във въздуха.

Бластерът на техника с трясък падна на пода, без той да го забележи.

— Има ли императорът лично защитно поле? Вие можете да го получите — рече Малоу.

— Вие техник ли сте? — заекна техникът.

— Не.

— Тогава откъде имате такова нещо?

— Какво значение има за вас? — Малоу говореше хладно и презрително: — Искате ли го? — Тънка верига с няколко лостчета падна върху бюрото. — Ето го.

Техникът го грабна и го заопипва нервно.

— Комплект ли е?

— Пълен.

— Откъде черпи енергия? Пръстът на Малоу легна върху най-голямото лостче, проблясващо матово в оловната си обвивка.

Техникът вдигна поглед. Лицето му беше налято с кръв.

— Сър, аз съм техник старша категория. Зад гърба си имам двадесет години като надзирател и съм учил при великия Блер в университета на Трантор. Ако се опитвате с адско мошеничество да ме уверявате, че малка кутия с размери на… орех, по дяволите, съдържа атомен генератор, за три секунди ще ви изправя пред протектора.

— Тогава сам си го обяснете, ако сте в състояние. Аз твърдя, че устройството е комплектувано.

Червенината на техника бавно изчезна, когато той обви веригата около кръста си и следвайки жеста на Малоу, натисна ръчката. Сиянието, което го обкръжи, се открои бледо и релефно. Бластерът се вдигна, после се поколеба. Техникът бавно го регулира на почти необгарящ минимум. После конвулсивно натисна спусъка и атомният огън безобидно плисна по ръката му.

— А какво ще стане, ако сега ви застрелям и задържа полето? — викна той, като се обърна.

— Опитайте! — отвърна Малоу. — Нима мислите, че съм ви дал единственото си устройство? — Той също беше плътно обвит в светлина.

Техникът се изхили нервно. Бластерът изтрополя върху бюрото.

— И какво е това нищо, тази въздишка, която искате в замяна? — попита той.

— Искам да видя вашите генератори.

— Съзнавате ли, че това е забранено? Ще означава изхвърляне в Космоса и за двама ни…

— Не желая да ги докосвам или да правя каквото и да е с тях. Искам да ги видя отдалеч.

— А ако не?

— Ако не, вие имате защитно поле, но аз притежавам други неща. Например бластер, специално конструиран, за да пробива това поле.

— Хммм! — Погледът на техника се отклони. — Елате с мен.

12

Жилището на техника беше малка двуетажна къща край огромната сграда без прозорци с форма на куб, която се възвисяваше в центъра на града. Малоу премина от едната в другата по подземен проход и се озова в тихата, миришеща на озон, зала на централата.

Петнадесет минути вървя след водача си, без да проговори. Погледът му не пропускаше нищо. Пръстите му не докосваха нищо. После техникът поде с приглушен глас.

— Достатъчно ли ви е? Не мога да имам доверие на моите подчинени в този случай.

— А можете ли въобще да им имате доверие? — попита иронично Малоу. — Видях достатъчно.

Бяха се върнали в кабинета и Малоу каза замислено:

— И всички тези генератори са в ръцете ви?

— Всичките — отвърна техникът с доста явно самодоволство.

— И вие ги поддържате в добро работно състояние?

— Точно така.

— А ако се повредят?

Техникът разтърси възмутено глава.

— Те не се повреждат. Никога не се повреждат. Конструирани са да работят вечно.

— Вечността е много време. Просто да предположим…

— Ненаучно е да се правят предположения за безсмислени случаи.

— Добре. Да предположим, че бях изпепелил някоя важна част? Вероятно машините не са защитени от атомни сили? Да предположим, че прегоря важна връзка или строша Д-кварцов елемент?

— Ами тогава — викна гневно техникът — ще бъдете убит!

— Да, зная това. — Малоу също се развика: — Но какво ще стане с генератора? Можете ли да го поправите?

— Сър — изрева техникът, — получихте честно замяната. Постигнахте каквото искахте. Сега се махайте! Не ви дължа нищо повече!

Малоу се поклони с насмешливо уважение и излезе.

Два дни след това той кацна в базата, където „Далечна звезда“ го чакаше, за да се завърне с него на планетата Терминус.

А след още два дни защитното поле на техника угасна и въпреки всичките му опити да разгадае нещо и псувните му, никога повече не заблестя.

13

Малоу се отпусна почти за първи път от шест месеца. Беше легнал по гръб в солариума на новата си къща съвсем гол. Големите му кафяви ръце бяха разперени встрани нагоре, а мускулите му се изпънаха в протягане и после се отпуснаха.

Мъжът до него постави пура между устните на Малоу и я запали. Пъхна друга пура в собствената си уста.

— Сигурно си преуморен от работа — заговори той. — Може би се нуждаеш от дълга почивка.