КОМИСИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНА СИГУРНОСТ
— … Котерията на аристокрацията дошла на власт след убийството на Клеон I, последен от рода Ентънс. Общо взето, аристократите въвели някакъв ред през вековете на нестабилност и несигурност на Империята. Обикновено под контрола на големите родове Ченс и Дивартс, комисията се превърнала в сляп инструмент за поддържане на статуквото… Аристократите били отстранени от властта едва след възшествието на последния силен император — Клеон II. Първият върховен комисар…… В известно отношение началото на западането на Комисията може да се проследи до процеса срещу Хари Селдън, две години преди да започне Ерата на Фондацията. Процесът е описан в биографията на Хари Селдън от Гаал Дорник…
Гаал не изпълни обещанието си. На следващата сутрин го събуди приглушеното жужене на зумер. Той се обади и гласът на администратора, колкото е възможно по-приглушен, учтив и осъдителен, го уведоми, че е задържан по нареждане на Комисията за обществена сигурност.
Гаал скочи към вратата и установи, че тя не се отваря. Можеше само да се облече и да чака.
Дойдоха и го взеха, отведоха го другаде, но беше под арест. Напълно любезно му зададоха редица въпроси. Всичко беше съвсем учтиво. Обясни, че е провинциалист от Синакс; че е посещавал тези и тези учебни заведения; че на тази и тази дата е получил званието доктор на математическите науки. Подал е молба да работи в екипа на доктор Селдън и е бил приет. Многократно повтори същите подробности и те многократно го връщаха към участието му в проекта Селдън. Как е научил за него; какви ще бъдат задълженията му; какви тайни указания е получил; за какво става дума въобще?
Той отговори, че не знае. Не е получавал тайни указания. Той е учен и математик. Не се интересува от политика.
Накрая любезният инквизитор го попита:
— Кога ще загине Трантор?
— Не мога да кажа въз основа на собствените си знания — изрече неуверено Гаал.
— А можете ли да ни осведомите кога ще стане според мнението на някой друг?
— Как бих могъл да говоря от чуждо име? — Усети, че му става много горещо.
— Някой говорил ли ви е за такава гибел, определял ли е дата? — продължи инквизиторът. И докато младият мъж се колебаеше, продължи: — Вас са ви следили, докторе. Бяхме на космодрума, когато пристигнахте; в кулата за наблюдение, докато чакахте да стане време за срещата ви; и, разбира се, успяхме да подслушаме разговора ви с доктор Селдън.
— Тогава знаете какво е мнението му по въпроса — отвърна Гаал.
— Може би. Но искаме да го чуем от вас.
— Той смята, че Трантор ще загине след пет века.
— Доказа ви го… хм… по математичен път?
— Да, доказа го — рече Гаал предизвикателно.
— Предполагам, твърдите, че математическите доказателства са обосновани?
— Щом доктор Селдън го твърди, те са обосновани.
— Тогава ще се върнем.
— Почакайте. Аз имам право на адвокат. Настоявам за правата си като гражданин на Империята.
— Ще бъдат спазени.
И така стана.
Накрая при него влезе висок мъж, чието лице беше сякаш цялото във вертикални линии и толкова слабо, че човек можеше да се запита дали на него има място за усмивка.
Гаал вдигна поглед. Чувстваше се раздърпан и оклюмал. Толкова неща се бяха случили, а той се намираше на Трантор не повече от тридесет часа.
— Аз съм Лорс Аваким — представи се мъжът. — Доктор Селдън нареди да ви защитавам.
— Така ли? Тогава слушайте. Настоявам незабавно да се подаде жалба до императора. Задържан съм без причина. Напълно невинен съм. В
Аваким внимателно нареждаше съдържанието на една плоска папка върху пода. Ако Гаал имаше необходимото желание, можеше да разпознае юридическите формуляри „Силомет“ — тънки, метални, подобни на ленти, пригодени да се поставят в малките лични капсули. Би могъл също да различи един джобен касетофон.
Аваким не обърна внимание на избухването му и накрая вдигна очи.
— Разбира се, Комисията ще следи с шпионски лъч нашия разговор — рече той. — Това е противозаконно, но въпреки всичко те ще използват лъча.
Гаал изскърца със зъби.