Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Но — Аваким спокойно се настани на един стол — касетофонът, който сложих на масата — по външен вид той е съвсем обикновен касетофон и изпълнява добре предназначението си, — има допълнителното свойство напълно да противодейства на шпионския лъч. Те няма да го разберат веднага.

— В такъв случай мога да говоря.

— Разбира се.

— Тогава искам да бъда изслушан от императора.

Аваким се усмихна студено и се оказа, че все пак върху лицето му има място за усмивка. Бузите му се набръчкаха и й направиха място.

— Вие сте от провинцията — поде той.

— Въпреки това съм гражданин на Империята. Не по-лош от вас или от всеки член на тази Комисия за обществена сигурност.

— Несъмнено, несъмнено. Само че като провинциалист вие не разбирате какъв е всъщност животът на Трантор. Императорът не изслушва никого.

— На кого другиго мога да се жалвам от Комисията? Няма ли някаква процедура?

— Никаква. Практически няма към кого да се обърнете. Юридически можете да се оплачете на императора, но той няма да ви изслуша. Знаете, че днешният император не е от династията Ентънс. Опасявам се, че Трантор е в ръцете на аристократичните родове, чиито членове съставят Комисията за обществена сигурност. Този развой е предсказан безпогрешно от психоисторията.

— Наистина ли? В такъв случай, щом доктор Селдън може да предскаже историята на Трантор за петстотин години в бъдещето…

— Може да я предскаже и за хиляда и петстотин години напред.

— Нека бъдат петнадесет хиляди. Защо тогава не е успял да предвиди събитията през тази сутрин и да ме предупреди?… Не, прощавайте. — Гаал седна и облегна глава върху една от изпотените си длани. — Напълно разбирам, че психоисторията е статистическа наука и не може с точност да предвижда бъдещето на отделен човек. Разбирате, че съм разстроен.

— Но вие грешите. Доктор Селдън беше на мнение, че тази сутрин ще ви арестуват.

— Какво!

— Съжалявам, но е така. Комисията се настройва все по-враждебно към неговата дейност. Все по-често се пречи на нови членове, които се присъединяват към групата. Графиките показаха, че за нашите цели най-добре е сега да се стигне до кулминационната точка. Самата Комисия се задейства доста бавно, така че доктор Селдън ви посети вчера, за да ги подтикне. Само по тази причина.

Гаал се задъха.

— Възмутен съм от…

— Моля ви. Това беше необходимо. Не бяхте избран поради някакви лични причини. Трябва да разберете, че плановете на доктор Селдън, които са разработвани с помощта на най-напредничавата математика в продължение на осемнадесет години, включват всички възможности със значима вероятност. Това е една от тях. Изпратен съм тука само за да ви уверя, че няма защо да се страхувате. Всичко ще свърши добре; почти със сигурност за проекта; и с разумна вероятност за вас.

— Какви са стойностите? — попита Гаал.

— За проекта над деветдесет и девет и девет десети процента.

— А за мен?

— Уведомиха ме, че тази вероятност е седемдесет и седем и две десети процента.

— Тогава съществува възможност по-голяма от едно към четири да бъда осъден на затвор или на смърт.

— Последното е с вероятност под един процент.

— Значи така. Изчисленията за един човек не означават нищо. Изпратете ми доктор Селдън.

— За съжаление не мога. Самият доктор Селдън е арестуван.

Вратата се отвори със замах, преди понечилият да стане Гаал да успее да викне. Влезе един пазач, отиде до масата, взе касетофона, огледа го от всички страни и го сложи в джоба си.

— Този уред ще ми бъде необходим — каза спокойно Аваким.

— Ще ви дадем друг, адвокате, който не излъчва статично поле.

— В такъв случай нашият разговор свърши.

Гаал го видя да излиза и остана сам.

6

Процесът (Гаал предположи, че е процес, макар в юридическо отношение малко да приличаше на съдебна процедура, за каквато бе чел) не трая дълго. Беше третият му ден. Въпреки това Гаал вече не можеше да върне спомените си достатъчно назад, за да обхване началото му.

С него самия малко се заяждаха. Големокалибрените оръдия бяха насочени към доктор Селдън. Но Хари Селдън седеше там невъзмутим. За Гаал той оставаше единствената стабилна точка в света.

В залата имаше малко хора, и то изключително барони на Империята. Печатът и публиката не бяха допуснати и беше съмнително дали значителен брой външни хора знаеха въобще, че се води процес срещу Селдън. Цареше атмосфера на постоянна враждебност към подсъдимите.

Зад масата на подиума седяха пет души от Комисията за обществена сигурност. Бяха облечени в червено-златисти униформи и носеха прилепнали блестящи пластмасови шапки — белег на тяхната съдийска функция. В центъра седеше върховният комисар Линге Чен. Гаал никога дотогава не бе виждал толкова висш благородник и го наблюдаваше смаян. По време на целия процес Чен рядко проговаряше. Даваше ясно да се разбере, че е под достойнството му да говори много.

Прокурорът на Комисията погледна бележките си и разпитът продължи, като Селдън все още беше на мястото на подсъдимите.

Въпрос: Да видим, доктор Селдън. Колко души работят понастоящем в проекта, който ръководите?

Отговор: Петдесет математици.