Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Въпрос (с леко възстановен глас): Противоречите си. По-рано казахте, че не можете да предотвратите гибелта на Трантор; така че ще последва гибелта — така наречената гибел на Империята.

Отговор: И сега не твърдя, че ние можем да предотвратим гибелта на Империята. Но още не е съвсем късно да се съкрати периодът на междуцарствие, който ще последва. Възможно е, джентълмени, продължителността на анархията да се намали само до едно хилядолетие, ако се разреши на моята група да действа още сега. Намираме се в деликатен момент от историята. Огромната струяща маса от събития трябва да се отклони само малко — съвсем малко. Не е възможно голямо отклонение, но е вероятно и малкото да се окаже достатъчно, за да отстрани двадесет и девет хиляди години нещастие от човешката история.

Въпрос: Как възнамерявате да го постигнете?

Отговор: Като се спасят натрупаните познания на човешката раса. Същността на човешкото знание стои над всеки отделен човек; над всеки хиляда души. С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават. Сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Но ако сега подготвим резюме на всички познания, те няма никога да се загубят. Идните поколения ще градят върху тях и не ще бъде необходимо всичко да откриват сами. Едно хилядолетие ще свърши работата на тридесет хиляди…

Въпрос: Всичко това…

Отговор: Ето го целия ми проект; моите тридесет хиляди мъже с жените и децата си се посвещават на изготвянето на една „Енциклопедия галактика“. Те няма да успеят да я завършат. Няма да доживеят да видят дори само началото й. Но до мига, когато Трантор рухне, тя ще бъде готова и екземпляри от нея ще има във всяка по-значителна библиотека на Галактиката.

Чукчето на върховния комисар се вдигна и падна. Хари Селдън напусна мястото за даване на показания и спокойно седна до Гаал.

— Как ви хареса представлението? — попита го той усмихнат.

— Вие взехте главната роля — отвърна Гаал. — Но какво ще стане сега?

— Ще отложат процеса и ще се помъчат да се споразумеят с мен.

— Откъде знаете?

— Ще бъда честен — отвърна Селдън. — Не зная. Зависи от върховния комисар. Изучавал съм го с години. Опитвах се да анализирам начините му на действие, но знаете колко е рисковано да се въвеждат приумиците на отделен човек в психоисторическите уравнения. Въпреки това храня надежда.

7

Аваким се приближи, кимна на Гаал и се наведе да прошепне нещо на Селдън. Отекна съобщението, че се прекъсва заседанието, и пазачите ги разделиха. Отведоха Гаал.

През следващия ден процедурата беше съвсем различна. Хари Селдън и Гаал Дорник бяха сами пред Комисията. Петимата съдии и двамата обвиняеми седяха заедно на една маса, почти без да са разделени. Дори им предложиха пури в кутия от светеща пластмаса, която приличаше на непрестанно течаща вода. Тя мамеше очите да виждат движение, макар пръстите да съобщаваха, че е твърда и суха.

Селдън прие една пура; Гаал отказа.

— Адвокатът ми не присъства — заяви Селдън.

— Това вече не е процес, доктор Селдън — отвърна един от комисарите. — Събрали сме се тук, за да обсъдим сигурността на държавата.

— Аз ще говоря — намеси се Линге Чен и другите комисари се облегнаха в креслата си, готови да го слушат. Около Чен се оформи тишина, в която да произнесе думите си.

Гаал затаи дъх. Чен, сух и жилест, по-стар на вид, отколкото в действителност, беше истинският император на Галактиката. Детето, което носеше титлата, беше само символ, създаден от Чен и другите, а не върховният владетел.

— Доктор Селдън — поде Чен, — вие нарушавате спокойствието в Империята. След един век някой от квадрилионите, които сега населяват звездните системи на Галактиката, няма да е жив. Защо тогава да ни безпокоят събития, отдалечени на пет века от нас?

— След половин десетилетие аз няма да съм жив — отвърна Селдън, — но въпреки това проблемът ме безпокои много. Наречете го идеализъм. Наречете го отъждествяване с онова мистично обобщение, което означаваме с термина „човек“.

— Не желая да си правя труда да вниквам в мистицизма. Можете ли да ми кажете защо да не се отърва от вас и от неудобното и ненужно бъдеще след пет века, което никога няма да видя, като накарам да ви екзекутират тази нощ?

— Преди една седмица — подхвърли небрежно Селдън — можехте да го направите и да си оставите една десета вероятност да доживеете до края на годината. Днес тази възможност от една десета е вече едва едно на десет хиляди.

Разнесоха се въздишки и присъстващите се размърдаха от неудобство. Гаал почувства как късите косми по врата му настръхват. Клепачите на Чен леко се спуснаха.

— Защо е така? — осведоми се той.