Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Гибелта на Трантор — започна да обяснява Селдън — не може да се предотврати с каквото и да е усилие. Но лесно може да се ускори. Слухът за прекъснатия процес срещу мен ще се разпространи из Галактиката. Осуетяването на плановете ми да намаля последствията от катастрофата ще убеди хората, че бъдещето не им обещава нищо добро! Те вече със завист си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията ще се увеличат. В Галактиката ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на световете. Ако ме убиете, Трантор ще загине не след пет века, а след петнадесет години. Вие самият ще паднете само след една.

— Това са думи, с които се плашат деца — рече Чен, — но смъртта ви не е единственият изход, който може да ни задоволи.

Той вдигна тънката си ръка от книжата, върху които лежеше, така че само два пръста докосваха най-горния лист.

— Кажете ми — поде той, — наистина ли вашата дейност ще се състои само в подготвянето на енциклопедията, за която говорихте?

— Да.

— И трябва ли това да стане на Трантор?

— Трантор, милорд, притежава Имперската библиотека и научните ресурси на Транторския университет.

— И все пак, ако бъдете настанени на друго място; да кажем на планета, където изнервящото бързане и развлеченията на столицата няма да пречат на научните ви размишления; където вашите хора ще могат да се посветят изцяло и всеотдайно на работата си — това няма ли да има своите предимства?

— Възможно е да има някои малки предимства.

— В такъв случай вашият свят е избран. Ще можете, докторе, да работите, без да бързате, със стоте си хиляди души около вас. Галактиката ще знае, че работите и се борите срещу гибелта. Ще бъде съобщено дори, че ще предотвратите гибелта. — Той се усмихна. — Тъй като не вярвам в много неща, няма да ми е трудно да не повярвам и в тази гибел, затова съм напълно убеден, че ще казвам на хората истината. А междувременно, докторе, вие няма да безпокоите Трантор и няма да нарушавате спокойствието на Империята.

Алтернативата е смърт за вас и за толкова от хората ви, колкото се сметне за необходимо. Не обръщам внимание на предишните ви заплахи. Възможността да избирате между смърт и заточение ви се дава в този миг и ще продължи пет минути.

— Кой е определеният свят, милорд? — осведоми се Селдън.

— Струва ми се, че се нарича Терминус — отвърна Чен. Той обърна небрежно документите на масата с края на пръстите си, така че да се четат откъм Селдън. — Не е населен, но на него може да се живее и е възможно да се пригоди за нуждите на учени. Малко е усамотен…

— Намира се в края на Галактиката, сър — прекъсна го Селдън.

— Както казах, малко е усамотен. Ще отговори на нуждата ви за съсредоточаване. Хайде, остават ви две минути.

— Ще ни е необходимо време, за да уредим подобно пътуване. Става въпрос за двадесет хиляди семейства.

— Ще ви бъде дадено време.

Селдън се замисли за миг и последната минута започна да изтича.

— Приемам заточението — заяви той.

При тези думи сърцето на Гаал потръпна. Обзе го най-вече неимоверно облекчение, а и кой не би се почувствал така, когато избягва смъртта. Но въпреки цялото си огромно облекчение той изпита и леко съжаление, защото Селдън се оказа победен.

8

Дълго време седяха и мълчаха, докато таксито свистеше през стотиците километри подобни на червеи тунели, които водеха към университета. После Гаал се размърда.

— Вярно ли беше онова, което казахте на комисаря? — попита той. — Наистина ли екзекуцията ви щеше да ускори гибелта?

— Никога не лъжа за резултатите на психоисторията — отвърна Селдън. — А в този случай нямаше да имам и полза. Чен знаеше, че говоря истината. Той е много умен политик, а поради характера на работата им политиците трябва да притежават инстинктивен усет за истинността на психоисторията.

— В такъв случай налагаше ли се да приемете заточението? — зачуди се Гаал, но Селдън не му отговори.

Когато изскочиха в района на университета, мускулите на Гаал започнаха да действат сами; или по-скоро отказаха да действат. Трябваше почти да го изнесат от таксито.

Целият университет блестеше в светлина. Гаал беше забравил, че въобще може да съществува слънце. Пък и университетът не беше на открито. Сградите му бяха покрити с огромен купол от стъкло, но не точно стъкло. Беше поляризирано, така че Гаал можеше да погледне направо блестящата звезда над тях. Въпреки това светлината й не беше отслабена и се отразяваше в металните сгради, докъдето стигаше погледът.

Сградите на университета не притежаваха твърдия стоманеносив оттенък на другите постройки в Трантор. Бяха по-скоро сребристи. Металната полировка имаше цвят почти на слонова кост.

— Войници, изглежда — подметна Селдън.

— Какво? — Гаал насочи погледа си към прозаичната повърхност и видя един часови. Спряха пред него и от близката врата се появи някакъв капитан с любезен глас.

— Доктор Селдън? — попита той.

— Да.