Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Разбира се. Какво необичайно има в това? Струва ми се, че атомната енергия е вече на петдесет хиляди години. Защо да нямаме? Само дето е малко трудно да си доставяме плутоний.

— Да… да. — Посланикът помълча, после добави, сякаш се чувстваше неловко: — Е, джентълмени, ще продължим разговора утре. Сега ще ме извините…

Пирен се загледа след него и процеди през зъби:

— Какво нетърпимо тъпоумно магаре! Този…

— Съвсем не е — прекъсна го Хардин. — Той просто е продукт на средата си. Едва ли разбира нещо повече от „Аз имам оръжие, а ти нямаш“.

Пирен се нахвърли вбесен върху него.

— Какво, за Космоса, искаше да кажеш, като се разприказва за военни бази и данъци? Да не си полудял?

— Не. Само му отпуснах въжето и го оставих да говори. Забеляза, нали, че издаде истинските намерения на Анакреон, тоест Терминус да се раздели на поземлени владения. Разбира се, нямам намерение да го допусна.

— Ти не възнамеряваш. Ти. А кой си ти? И мога ли да попитам какво имаше предвид, когато се разприказва за нашата атомна електроцентрала? Та точно това може да ни превърне в интересна цел за военни действия.

— Да — захили се Хардин. — Военна цел, от която трябва да се стои надалеч. Не е ли ясно защо повдигнах въпроса? По този начин се потвърдиха доста силните подозрения, които имах.

— И какви са те?

— Че икономиката на Анакреон вече не се гради върху атомна енергия. Ако притежаваха атомна енергия, нашият приятел несъмнено щеше да знае, че плутоният, освен в древната традиция, не се използва в енергетиката. А от това следва, че и всички други в периферията вече не разполагат с атомна енергия. Сигурно е, че Смирно няма, защото в противен случай Анакреон нямаше да спечели повечето битки в неотдавнашната им война. Интересно, не ти ли се струва?

— Хайде де! — Пирен си тръгна в дяволски лошо настроение, а Хардин се усмихна кротко. Той хвърли остатъка от пурата и погледна нагоре към ширналата се Галактика. „Върнали са се към петрола и въглищата, нали?“ — измърмори си той, а ако имаше и други мисли, запази ги за себе си.

3

Когато Хардин отрече, че „Джърнал“ е негов, технически може би беше прав, но нищо повече. Хардин беше водещият дух в стремежа Терминус да се включи в една автономна община — беше избран за първия й кмет, — затова нямаше нищо изненадващо, че макар нито една акция на „Джърнал“ да не беше на негово име, той контролираше над близо шестдесет процента от тях по заобиколни пътища.

Имаше такива начини.

Поради това, когато Хардин започна да подмята на Пирен, че трябва да му се разреши да присъства на заседанията на Управителния съвет, не беше просто съвпадение, че и „Джърнал“ поде подобна кампания. Тогава се състоя първият масов митинг в историята на Фондацията, на който се настоя градът да бъде представен в „националното“ правителство.

Накрая Пирен се предаде с нежелание.

Хардин, седнал в края на масата, си мислеше лениво какво правеше учените толкова лоши администратори. Може би просто прекалено бяха свикнали да боравят с доказани факти и съвсем не умееха с променящи се хора. Независимо от това сега от лявата му страна седяха Томаз Сът и Джорд Фара, а от дясната — Лъндин Краст и Йейт Фълам; самият Пирен беше на председателското място. Разбира се, познаваше ги всичките, но за случая те сякаш се бяха надули още повече.

Хардин почти задряма по време на началните формалности, но се сепна, когато Пирен като подготовка отпи от чашата с вода пред себе си и поде:

— Имам голямото удоволствие да мога да уведомя Съвета, че след последното ни заседание получих съобщение, според което лорд Доруин, канцлер на Империята, ще пристигне на Терминус след две седмици. Можем да смятаме за сигурно, че отношенията ни с Анакреон ще бъдат изгладени до пълното ни удовлетворение веднага щом императорът бъде уведомен за положението. — Той се усмихна и се обърна през дългата маса към Хардин. — Такава информация бе предадена на „Джърнал“.

Хардин се захили под мустак. Очевидно желанието на Пирен да изтърси тази информация пред него беше една от причините да го приемат в светая светих.

— Като оставим настрана — рече Хардин спокойно — общите приказки, какво очаквате да направи лорд Доруин?

Отговори Томаз Сът. Той имаше лошия навик, когато беше в тържествено настроение, да се обръща към хората в трето лице.

— Съвсем явно е — забеляза той, — че кметът Хардин е професионален циник. Той едва ли не съзнава, че е крайно невероятно императорът да допусне да бъдат нарушени личните му права.

— Защо? Какво би направил, в случай че ги нарушат?

Всички се размърдаха раздразнено.

— Нямаш думата — заяви Пирен и добави: — Освен това правиш изказвания, намирисващи на измяна.

— Да смятам ли, че ми е отговорено?

— Да! Ако нямаш какво повече да кажеш…

— Не бързай да правиш заключения. Бих искал да задам един въпрос. Освен този дипломатически ход, който я докаже нещо, я не, предприето ли е някакво конкретно действие, за да се предотврати заплахата от Анакреон?

Йейт Фулъм прекара ръка по яркочервените си мустаци.

— Ти виждаш там заплаха, така ли?

— А ти?

— Едва ли — отвърна той снизходително. — Императорът…