Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Велики Космос! — Хардин се раздразни. — Какво е това? Непрекъснато някой споменава „императора“ или „Империята“, сякаш са магически думи. Императорът се намира на петдесет парсека и се съмнявам дали въобще го е грижа за нас. Но дори и да го е грижа, какво може да направи? Останките от кралската флота в този района сега са в ръцете на четирите кралства и Анакреон е взел своя дял. Слушайте, ние трябва да се бием с оръжия, а не с думи. Разберете добре. Досега получихме два месеца отсрочка главно защото Анакреон остана с впечатлението, че разполагаме с атомни оръжия. Е, всички знаем, че това е дребна безобидна лъжа. Притежаваме атомна енергия, но само за граждански цели, и при това твърде малко. Те скоро ще го научат и ако мислите, че ще се оставят да ги коткаме, грешите.

— Драги ми сър…

— Почакай, не съм свършил. — Хардин се разгорещяваше. Това му хареса. — Много добре е да се замесват канцлери, но още по-добре ще бъде да включим няколко големи респектиращи обсадни оръдия, които ще могат да изстрелват красиви атомни бомби. Загубихме два месеца, джентълмени, а може и да нямаме още два за губене. Какво предлагате да се направи?

Лъндин Краст сбръчка гневно дългия си нос и каза:

— Ако предлагаш да се милитаризира Фондацията, не искам да чуя нито дума повече. Това би отбелязало откритото ни навлизане в областта на политиката. Ние, господин кмете, сме научна фондация и нищо друго.

— Освен това — добави Сът — той не съзнава, че за да се произвеждат оръжия, ще означава да се изтеглят хора — ценни хора — от енциклопедията. Каквото и да се случи, това не може да стане.

— Съвсем вярно — съгласи се Пирен. — Енциклопедията е на първо място… винаги.

Хардин изстена негласно. Управителният съвет, изглежда, боледуваше от остра мозъчна енциклопедичност.

— Дали Съветът въобще някога се е замислял — изрече той с леден глас, — че Терминус може да има и други интереси освен енциклопедията?

— Не смятам, Хардин — отвърна Пирен, — че Фондацията може да има каквито и да е други интереси освен енциклопедията.

— Аз не казах Фондацията, а Терминус. Опасявам се, че не разбирате положението. На Терминус живеят над един милион души, а не повече от сто и петдесет хиляди работят пряко за енциклопедията. За останалите от нас това е родина. Ние сме родени тук. Тук живеем. В сравнение с фермите, къщите и заводите ни енциклопедията означава твърде малко за нас. Искаме те да бъдат опазени…

Прекъснаха го с викове.

— Най-напред е енциклопедията — изръмжа Краст. — Ние имаме да изпълняваме мисия.

— По дяволите мисията! — викна Хардин — Може да е било така преди петдесет години. Но сега живее ново поколение.

— Какво общо има това с положението? — рече Пирен. — Ние сме учени.

Хардин се възползва от удобния случай.

— Така ли е всъщност? Приятна халюцинация, нали? Вашата групичка е пример за онова, което куца от хиляди години в цялата Галактика. Но що за наука е да си затворен тук за векове и да класифицираш трудовете на учени от последното хилядолетие? Не сте ли мислили никога да продължите работата, да разширите техните познания, да ги усъвършенствате? Не! Вие сте напълно щастливи в бездействието си. Същото се отнася за цялата Галактика и е така от Космос знае колко време. Затова Периферията се бунтува; затова съобщенията се разпадат; затова дребните войни стават вечни; затова цели системи губят атомната енергия и се връщат към варварската техника на химическата енергия. Ако ме питате — викна той, — Галактиката отива по дяволите!

Хардин млъкна и се отпусна в креслото, за да си поеме дъх, като не обръщаше внимание на двамата или тримата, които се опитваха едновременно да му отговорят. Краст превзе думата.

— Не зная какво се опитваш да спечелиш с истеричните си изказвания, господин кмете. Явно е, че не внасяш нищо конструктивно в обсъждането. Предлагам, господин председател, бележките на преждеговорившия да не се вземат под внимание и обсъждането да продължи оттам, където бе прекъснато.

Джорд Фара се размърда за първи път. Досега не бе взел участие в спора дори и в най-разгорещения му етап. Но сега тромавият му глас, толкова тромав, колкото и сто и четиридесет килограмовото му тяло, избухна с дебел бас.

— Не забравихме ли нещо, джентълмени?

— Какво? — попита Пирен недоволно.

— Че след един месец ще честваме нашата петдесетгодишнина. — Фар притежаваше способността да изрича с голяма задълбоченост и най-явните баналности.

— Какво от това?

— А на тази годишнина — продължи невъзмутимо Фара — ще се отвори криптата на Хари Селдън. Мислили ли сте някога какво може да се окаже в криптата?

— Не зная. Обичайните неща. Може би банална поздравителна реч. Мисля, че не трябва да се отдава голямо значение на криптата, макар „Джърнал“ — той изгледа гневно Хардин, а последният му се усмихна — да се опита да вдигне голям шум около нея. Аз прекратих усилията му.

— Аха! — възкликна Фара. — Но може да не си прав. Не ви ли прави впечатление… — той замълча и опря пръст в закръгления си малък нос, — че криптата се отваря в много подходящо време?