Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Няма нищо, доктоу Пиен — намеси се канцлерът. — Всичко е наед. Във всеки случай няма какво толкова да се каже за нея. Енегийната центала експлодиала и е било цяла катастофа. Стува ми се, че са загинали няколко милиона души и поне половината планета е била в азвалини. Всъщност павителството сеиозно обмисля дали да не постави стоги оганичения върху безазбоната употеба на атомна енегия — макаъ, че това не бива да се публикува, нали азбиате.

— Разбирам — рече Хардин, — но какво не е било наред в централата?

— Ами, наистина — отвърна с безразличие лорд Доруин, — кой ли знае? Няколко години педи това тя се поведила и се смята, че езевните части и емонтът са били съвсем долнокачествени. Сега е толкова тудно да се намеят хоа, които наистина да азбиат по-техническите подобности на нашите енегийни системи. — И той смръкна скръбно щипка енфие.

— Знаете, нали — настоя Хардин, — че независимите кралства в Периферията са изоставили напълно атомната енергия?

— Така ли? Никак не съм изненадан. Ваваски планети. Но, скъпи пиятелю, не ги наичайте независими. Те не са. Договоите, които сме подписали с тях, положително са доказателство за това. Те пизнават сувеенитета на импеатоа. Пинудени са, азбиа се, защото в потивен случай няма да пеговаяме с тях.

— Може да е така, но те имат значителна свобода на действие.

— Да, педполагам. Значителна. Но това едва ли има някакво значение. Импеията е много по-добе, когато Пеифеията е оставена на собствените си възможности — както повече или по-малко е в случая. Азбиате, че те нямат никаква стойност за нас. Съвсем ваваски планети. Едва могат да се наекат цивилизовани.

— В миналото бяха цивилизовани. Анакреон беше една от най-богатите далечни провинции. Доколкото съм осведомен, благосклонно са я поставяли наравно със самата Вега.

— О, Хадин, но това е било педи векове. Едва ли можете на тази основа да паите заключения. Пез великото минало нещата са били азлични. Ние не сме като хоата от педи, нали азбиате. Но, Хадин, хайде, вие сте много настоятелен човек. Казах ви, че днес посто няма да говоя по абота. Доктоу Пиен ме подготви за вас. Обясни ми, че ще се опитате да ме дазните, но аз съм пекалено стаа лисица. Да го оставим за следващия ден.

И това беше всичко.

5

Ако се изключат неофициалните разговори на членовете на Съвета със заминалия си вече лорд Доруин, това беше второто заседание, на което Хардин присъстваше. Но кметът съвсем определено мислеше, че е имало поне още едно, а възможно две или три, за които той някак си въобще не бе получил покана. Струваше му се, че нямаше да бъде уведомен и за това заседание, ако не беше ултиматумът.

Поне имаше силата на ултиматум, макар че при повърхностно изчитане на визиографирания документ човек щеше да предположи, че става въпрос за приятелски обмен на поздравления между двама владетели.

Хардин го хвана предпазливо. Започваше цветисто с поздрави от „Негово могъщо величество краля на Анакреон до неговия приятел и брат доктор Люис Пирен, председател на Управителния съвет на Фондацията на енциклопедията номер едно“ и завършваше още по-пищно с огромен многоцветен печат с изключително сложни символи.

Но въпреки всичко беше ултиматум.

— Все пак оказа се, че нямахме много време — поде Хардин, — само три месеца. И макар да беше малко, ние го хвърлихме на вятъра, без да го използваме. Това нещо тук ни дава една седмица. Какво ще правим сега?

Пирен се смръщи загрижено.

— Трябва да има някаква вратичка. Изглежда абсолютно невероятно да доведат нещата до крайност с оглед на онова, в което ни увери лорд Доруин за становището на императора и на Империята.

Хардин вирна глава.

— Разбирам. Уведомил си краля на Анакреон за това така наречено становище?

— Да, след като поставих предложението на гласуване в Съвета и получих единодушно одобрение.

— И кога се е състояло това гласуване?

Пирен показа достойнство.

— Не мисля, че съм отговорен пред теб в каквото и да е отношение, кмете Хардин.

— Добре. Не съм чак толкова жизнено заинтересуван. Просто мнението ми е, че вашето предаване по дипломатически път на ценния принос на лорд Доруин към положението — той повдигна ъгълчетата на устата си в лека усмивка — е пряката причина за тази малка приятелска бележка. В противен случай може би щяха да се позабавят, макар че, като се вземе предвид отношението на Съвета, не смятам, че допълнителното време щеше да помогне по какъвто и да е начин на Терминус.

— И как точно стигаш до това забележително заключение, господин кмете? — осведоми се Йейт Фулъм.

— По доста прост начин. Необходимо беше да се прибегне до тази толкова пренебрегвана стока — здравият разум. Знаете, че съществува област на човешкото познание, известна като символна логика, която може да се използва, за да се режат всякакви пречещи изсъхнали клони, внасящи безпорядък в човешкия език.

— И какво стана? — попита Фулъм.